31 ОКТОМВРИ ДЕН НА РЕФОРМАЦИЯТА

6a00e554ba603388340162fbf4760e970d

РЕФОРМАЦИЯТА

 Причини

Реакция на извращенията в църковния живот За корумпираната църковна структура и продажбата на църковни постове. Постовете са се запазвали. Разпространена практика на родствени назначения на всички нива в църковната структура. Извънбрачният син на епископа на Йорк, бивайки още малко момче става архиепископ на Уелс, архидякона на Йорк и Ричмънд имал две длъжности на пастор и шест енории. Във Франция е известен случая с Антоан Дюпре, който макар титулуван архиепископ на Сена, за първи път се озовал в тамошната катедрала едва по случай смъртта си. По думите на проповедника Йохан Хейлер фон Кайзерсбег, свещениците са станали ловци на енории, а не на души.

За богатството на Църквата

Смята се, че църквата е владеела 1/3 от цялата недвижимост в тогавашна Европа посредством официалната афера наречена “отчуждение в полза на църквата”, имуществото се владеело от служителите на Църквата.

  1. Отклонения в учението

За индулгенциите

Един от догматите на Римската Църква се явява учението за чистилището, т.е. мястото където пребивават душите, които не са явни грешници, но и към праведниците не се числят. Мъките, които те търпят в чистилището, ги очистват и позволяват да се преселят в рая. За избавление от мъките в чистилището било необходимо да се извършат някои неща тук на земята. Именно затова църквата налага на каещите се грешници сурови епитимии /църковни наказания/. Изтърпените на земята наказания допринасят за съкращаване на срока на престой в чистилището или въобще да се избегне гостуването там. В 14 век се появило и учение, което съществено облекчавало участта на каещия се човечец. Става реч за това, че Христос и светиите в своя живот са направили толкова добри дела, толкова много, че даже превишават в пъти дела на грешните постъпки. В резултат на, което се образувал определен запас, наречен „съкровищница на заслуги”. С излишъка от благодат можело да се погасяват греховните деяния на други хора. И ако каещият искал да получи освобождение от мъките в чистилището, то срещу съответстващ вноска, е можел да получи погасяване на своите грехове, което било удостоверявано с нарочна грамота. Именно тя се е наричала индулгенция.

Някои особеност на общественото съзнание

Великите структурни еталони с времето губят влиянието си върху човека и се заменят с други. За растящата религиозност на обществото в следствие на войните с турците и чумната епидемии (разраства се ролята на светините и рел. предмети- молитвени броеници, кръстове, свещи. Колекцията Фридрих Мъдрия в Саксония съдържала 5000 реликви слама от Витлеемската пещера, частица от кръста Господен, палец от Света Анна, частица от трънения венец, и косъм от косата на Свети Йоан Кръстител)

ХОД НА РЕФОРМАЦИЯТА

Началото

Против продажбата на индулгенции

Лютеровата реформация започва с изказването против продажбата на индулгенции. В 1505 г. папа Юлий II се обръща към християнския свят с искане за парично пожертвование за строителството на катедралата Свети Петър. За тази цел по всички християнски земи , които са били във властта на папата са изпратени търговци на индулгенции и ето през април 1517 година в Магдебург се появява папския подкомисар Йохан Тетцел. Много членове на витенбергската община са се тълпили на опашка за индулгенции. Тетцел си е имал своя таксова система, 7 дуката за просто убийство, 10 за убийство на родителите, 9 за светотатство. Лутер се опитал да убеди епископите да се намесят. Когато те нищо не предприели той написва 95-те Тезиса относно индулгенциите и ги праща на архиепископа Бранденбург, и ги закача на врата на витенбергската църква. Лутер бил поразен от бързината с която са били разпространени из цяло Немско. Били въпрос на обсъждане навсякъде и от всички и от духовници и от миряни. Особено от миряните, тъй като в Тезисите Лутер изразил настроението , което царяло из Германия. Тази популярност никак не зарадвала Лутер по- скоро бил изплашен от последствията от своето изявление. Същностa на творбите му от това време

„Свещеното Писание не изисква от грешника нищо освен сърдечно разкаяние, и решителност да носи кръста си. Ако Бог предвижда наказания за провинилия се, то нито един човек в това число и папата не може да ги отмени. Няма никаква „съкровищница на заслуги” т.е. нито един праведник не могъл да изпълни съвършено всички заповеди, а още повече и да ги преизпълни. Това е посилно само за Христос, но за това може да съди само Бог Отец. И само на Него, а не на Църквата, е дадено да се разпорежда с това.”

Вормският Райхстаг

В настъпващото объркване, в умовете на хуманистите възниква замисъла за свикване на арбитражен съд за Лутер и папата. За тази цел използват райхстага във Вормс. Император Карл V се съгласява да изслуша Лутер и да реши делото справедливо. На 18 април 1526 г. около 6 часа вечерта въвеждат бледия и вътрешно треперещ августински монах (Лутер) в препълнената с хора и осветена с факли епископска зала. Там той трябва да даде пред императора, князете, участниците заседанието и пред епископите- силните на този свят отчет за чуждата за тях вяра. Това съдебно дело едва ли претендира за справедливост, и затова той трябва да се отрече публично или както Лутер се изразява да се „отпее” тоест да пропее нова песен. Ден преди това са го питали признава ли се за автор на изложените пред него книги и желае ли да се отрече от тях и да ги опровергае. За всеобщо изумление Лутер иска отстъпка от 24 часа за обмисляне на своя отговор. И ето времето изтекло. Навън огромната тълпа реве. Вътре напрежението е непоносимо. Всички чакат отговора му. Лутер говори с чист ясен глас на немски и латински 10 минути, признавайки своите книги и верността си към Божието Слово. Когато представител на императора поискал след това прост отговор, потвърждение или отричане, Лутер казва: „„Аз мога да изтърпя всичко: папата, князете, даже властта на църквата и ще извърша всичко, което трябва, само от Свещеното Писание не искам, а и не мога да отстъпя, от него аз не мога да пожертвам нищо, защото то не принадлежи на мен, а на нашия Господ Бог. Тогава маркграфът произнася: „Господин доктор, ако правилно съм ви разбрал, вие не искате да отстъпите от Свещеното Писание?” „Да, на това аз стоя!”” Саксонския монах не убедил двадесет и една годишния Карл V. „Той няма да ме направи еретик!”- завява той. Лутер напуска залата под одобрителния ропот на немските войници и виковете на испанските кавалеристи: „В огъня!” Според някои очевидци Лутер напуснал залата с вдигната над главата ръка, подобно на победител в състезание и викал: „Направих го!” Но това, което той смятал за край, било само началото.

Вормският едикт

Като по чудо Лутер напуска Вормс жив. По пътя бил похитен по разпореждане на Фридрих Мъдрия и отведен в замъка Вартбург около Айзенах. Князът наредил да бъде укрит, и да не му се казва къде е се намира. Затова когато го питали: „Къде е Лутер?” Фридрих с чиста съвест отговарял, че не знае.  На 12 май е приет „Вормския Едикт”, който определил учението на Лутер за ерес и дал следните предписания: „да несе дава храна на горепосочения Лутер, нито храна, нито питие, нито лекарство… неговите съмишленици, покровители, привърженици и последователи, също така по волята императора трябвало да бъдат арестувани и лишени от имущество”. Също така било заповядано „съчиненията на Мартин Лутер нито да се продават нито да се купуват, да не се държат в домовете, нито да се преписват, нито да се печатат и да не се позволява на други да ги препечатват” Вормския едикт станал камъка ю, който империята сложила в ръката на немската Реформация. Германия саботирала изпълнението на този документ.

Райхстагът в Аугсбург неговите последствия.

Протестантите

Като цяло в продължение на десетилетия след райхстага във Вормс, лютеранството набирало сили, обхващайки нови територии и градове. До ново решение по този въпрос всяка област трябвало да постъпва съгласно собственото разбиране на дълга си пред Бога и императора. Но когато през 1529 година в Шпайер император Карл V поискал анулиране на решението от 1526 г., оставящо лютеранския въпрос в ръцете на областите, то евангелските земи, Курфюрството Саксония, Бранденбург, Хесен, Анхалт и 14 свободни императорски града начело със Страсбург станали „протестиращи” земи, от където и идва названието протестанти.

Аугсбургският Райхстаг 1530 г.

Лутер не могъл да присъства на този райхстаг поради отлъчването му от Църквата. Меланхтон състави Аугсбургското изповедание, което и до ден днешен се явява официално изповедание на нашата Църква. Междувременно императора на среща с католическото мнозинство в райхстага заявява, че няма да дискутира с протестантите, но ще иска от тях признаване на неговите решения. Ако не искат ще се прибегне към сила. Дългите преговори между двете партии не постигат успех. Аугсбургското изповедание било отхвърлени, императора потвърдил Вормския едикт, протестантите напускат райхстага.

В продължение на годините лютеранството се разпространило и утвърдило окончателно в Северна и Средна Германия, Скандинавието и Исландия, Прибалтика и Финландия, има силни огнища в Южна Германия и прониква в Австрия, Словения и Северна Италия, в някои страни на Централна Европа, а от 1994 година и у нас в България.

Share