Archive For октомври 30, 2016

ДЕН НА РЕФОРМАЦИЯТА

Sale           

   Молитва на деня

Всемилостиви Господи, наше прибежище и сила наша, излей Своя Свят Дух над своите верни. Нека твърдо се държат о Твоето Слово, предпазвай ги и ги утешавай във всички изкушения, защитавай ги от всички врагове и дай на Своята Църква спасителен покой; чрез Христос Исус,  Твоя Син, нашия Господ, Който живее и владее с Теб и Светия Дух, един Бог сега и завинаги. Амин.

 Еремия 31:31-34

 Ето, идват дни, казва Господ,  когато ще сключа с израилевия дом и с юдовия дом нов завет; 32 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. 33 Но ето завета, който ще сключа в израилевия дом след онези дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ; 34 и няма вече да учат всеки ближния си и всеки брат си и да казват: ‘Познайте Господа’; защото те всички ще Ме познават — от най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече.

 Римляни 3:19-28

 А знаем, че каквото казва законът, казва го на онези, които са под закона; за да се затворят устата на всички и целият свят да бъде доведен на съд пред Бога. 20 Защото нито един човек няма да се оправдае пред Него чрез делата на закона, понеже чрез закона става само познаването на греха. 21 Но сега отделно от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците, 22 т.е. Божието оправдание чрез вяра в Исус Христос, за всички (и на всички), които вярват; защото няма разлика, 23 защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава, 24 но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Исус. 25 Него Бог постави за омилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра; за да покаже Своята правда в прощението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, 26 за да покаже Своята правда в настоящото време – че Той е справедлив и че оправдава този, който вярва в Исус. 27 Тогава къде е хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? Чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата. 28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата по закона.

 Стих на деня

 Алилуя! „Ако пребъдвате в словото Ми, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“  Алилуя!

Йоан 8:31,32

Иван 8:31-36

Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в словото Ми, наистина сте Мои ученици; 32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“ 33 Отговориха Му: „Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били роби на никого; как казваш Ти: ‘Ще станете свободни’?“ 34 Исус им отговори: „Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, е роб на греха. 35 А робът не остава вечно в дома; синът остава вечно. 36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

Share

Read more »

31 ОКТОМВРИ ДЕН НА РЕФОРМАЦИЯТА

6a00e554ba603388340162fbf4760e970d

РЕФОРМАЦИЯТА

 Причини

Реакция на извращенията в църковния живот За корумпираната църковна структура и продажбата на църковни постове. Постовете са се запазвали. Разпространена практика на родствени назначения на всички нива в църковната структура. Извънбрачният син на епископа на Йорк, бивайки още малко момче става архиепископ на Уелс, архидякона на Йорк и Ричмънд имал две длъжности на пастор и шест енории. Във Франция е известен случая с Антоан Дюпре, който макар титулуван архиепископ на Сена, за първи път се озовал в тамошната катедрала едва по случай смъртта си. По думите на проповедника Йохан Хейлер фон Кайзерсбег, свещениците са станали ловци на енории, а не на души.

За богатството на Църквата

Смята се, че църквата е владеела 1/3 от цялата недвижимост в тогавашна Европа посредством официалната афера наречена “отчуждение в полза на църквата”, имуществото се владеело от служителите на Църквата.

  1. Отклонения в учението

За индулгенциите

Един от догматите на Римската Църква се явява учението за чистилището, т.е. мястото където пребивават душите, които не са явни грешници, но и към праведниците не се числят. Мъките, които те търпят в чистилището, ги очистват и позволяват да се преселят в рая. За избавление от мъките в чистилището било необходимо да се извършат някои неща тук на земята. Именно затова църквата налага на каещите се грешници сурови епитимии /църковни наказания/. Изтърпените на земята наказания допринасят за съкращаване на срока на престой в чистилището или въобще да се избегне гостуването там. В 14 век се появило и учение, което съществено облекчавало участта на каещия се човечец. Става реч за това, че Христос и светиите в своя живот са направили толкова добри дела, толкова много, че даже превишават в пъти дела на грешните постъпки. В резултат на, което се образувал определен запас, наречен „съкровищница на заслуги”. С излишъка от благодат можело да се погасяват греховните деяния на други хора. И ако каещият искал да получи освобождение от мъките в чистилището, то срещу съответстващ вноска, е можел да получи погасяване на своите грехове, което било удостоверявано с нарочна грамота. Именно тя се е наричала индулгенция.

Някои особеност на общественото съзнание

Великите структурни еталони с времето губят влиянието си върху човека и се заменят с други. За растящата религиозност на обществото в следствие на войните с турците и чумната епидемии (разраства се ролята на светините и рел. предмети- молитвени броеници, кръстове, свещи. Колекцията Фридрих Мъдрия в Саксония съдържала 5000 реликви слама от Витлеемската пещера, частица от кръста Господен, палец от Света Анна, частица от трънения венец, и косъм от косата на Свети Йоан Кръстител)

ХОД НА РЕФОРМАЦИЯТА

Началото

Против продажбата на индулгенции

Лютеровата реформация започва с изказването против продажбата на индулгенции. В 1505 г. папа Юлий II се обръща към християнския свят с искане за парично пожертвование за строителството на катедралата Свети Петър. За тази цел по всички християнски земи , които са били във властта на папата са изпратени търговци на индулгенции и ето през април 1517 година в Магдебург се появява папския подкомисар Йохан Тетцел. Много членове на витенбергската община са се тълпили на опашка за индулгенции. Тетцел си е имал своя таксова система, 7 дуката за просто убийство, 10 за убийство на родителите, 9 за светотатство. Лутер се опитал да убеди епископите да се намесят. Когато те нищо не предприели той написва 95-те Тезиса относно индулгенциите и ги праща на архиепископа Бранденбург, и ги закача на врата на витенбергската църква. Лутер бил поразен от бързината с която са били разпространени из цяло Немско. Били въпрос на обсъждане навсякъде и от всички и от духовници и от миряни. Особено от миряните, тъй като в Тезисите Лутер изразил настроението , което царяло из Германия. Тази популярност никак не зарадвала Лутер по- скоро бил изплашен от последствията от своето изявление. Същностa на творбите му от това време

„Свещеното Писание не изисква от грешника нищо освен сърдечно разкаяние, и решителност да носи кръста си. Ако Бог предвижда наказания за провинилия се, то нито един човек в това число и папата не може да ги отмени. Няма никаква „съкровищница на заслуги” т.е. нито един праведник не могъл да изпълни съвършено всички заповеди, а още повече и да ги преизпълни. Това е посилно само за Христос, но за това може да съди само Бог Отец. И само на Него, а не на Църквата, е дадено да се разпорежда с това.”

Вормският Райхстаг

В настъпващото объркване, в умовете на хуманистите възниква замисъла за свикване на арбитражен съд за Лутер и папата. За тази цел използват райхстага във Вормс. Император Карл V се съгласява да изслуша Лутер и да реши делото справедливо. На 18 април 1526 г. около 6 часа вечерта въвеждат бледия и вътрешно треперещ августински монах (Лутер) в препълнената с хора и осветена с факли епископска зала. Там той трябва да даде пред императора, князете, участниците заседанието и пред епископите- силните на този свят отчет за чуждата за тях вяра. Това съдебно дело едва ли претендира за справедливост, и затова той трябва да се отрече публично или както Лутер се изразява да се „отпее” тоест да пропее нова песен. Ден преди това са го питали признава ли се за автор на изложените пред него книги и желае ли да се отрече от тях и да ги опровергае. За всеобщо изумление Лутер иска отстъпка от 24 часа за обмисляне на своя отговор. И ето времето изтекло. Навън огромната тълпа реве. Вътре напрежението е непоносимо. Всички чакат отговора му. Лутер говори с чист ясен глас на немски и латински 10 минути, признавайки своите книги и верността си към Божието Слово. Когато представител на императора поискал след това прост отговор, потвърждение или отричане, Лутер казва: „„Аз мога да изтърпя всичко: папата, князете, даже властта на църквата и ще извърша всичко, което трябва, само от Свещеното Писание не искам, а и не мога да отстъпя, от него аз не мога да пожертвам нищо, защото то не принадлежи на мен, а на нашия Господ Бог. Тогава маркграфът произнася: „Господин доктор, ако правилно съм ви разбрал, вие не искате да отстъпите от Свещеното Писание?” „Да, на това аз стоя!”” Саксонския монах не убедил двадесет и една годишния Карл V. „Той няма да ме направи еретик!”- завява той. Лутер напуска залата под одобрителния ропот на немските войници и виковете на испанските кавалеристи: „В огъня!” Според някои очевидци Лутер напуснал залата с вдигната над главата ръка, подобно на победител в състезание и викал: „Направих го!” Но това, което той смятал за край, било само началото.

Вормският едикт

Като по чудо Лутер напуска Вормс жив. По пътя бил похитен по разпореждане на Фридрих Мъдрия и отведен в замъка Вартбург около Айзенах. Князът наредил да бъде укрит, и да не му се казва къде е се намира. Затова когато го питали: „Къде е Лутер?” Фридрих с чиста съвест отговарял, че не знае.  На 12 май е приет „Вормския Едикт”, който определил учението на Лутер за ерес и дал следните предписания: „да несе дава храна на горепосочения Лутер, нито храна, нито питие, нито лекарство… неговите съмишленици, покровители, привърженици и последователи, също така по волята императора трябвало да бъдат арестувани и лишени от имущество”. Също така било заповядано „съчиненията на Мартин Лутер нито да се продават нито да се купуват, да не се държат в домовете, нито да се преписват, нито да се печатат и да не се позволява на други да ги препечатват” Вормския едикт станал камъка ю, който империята сложила в ръката на немската Реформация. Германия саботирала изпълнението на този документ.

Райхстагът в Аугсбург неговите последствия.

Протестантите

Като цяло в продължение на десетилетия след райхстага във Вормс, лютеранството набирало сили, обхващайки нови територии и градове. До ново решение по този въпрос всяка област трябвало да постъпва съгласно собственото разбиране на дълга си пред Бога и императора. Но когато през 1529 година в Шпайер император Карл V поискал анулиране на решението от 1526 г., оставящо лютеранския въпрос в ръцете на областите, то евангелските земи, Курфюрството Саксония, Бранденбург, Хесен, Анхалт и 14 свободни императорски града начело със Страсбург станали „протестиращи” земи, от където и идва названието протестанти.

Аугсбургският Райхстаг 1530 г.

Лутер не могъл да присъства на този райхстаг поради отлъчването му от Църквата. Меланхтон състави Аугсбургското изповедание, което и до ден днешен се явява официално изповедание на нашата Църква. Междувременно императора на среща с католическото мнозинство в райхстага заявява, че няма да дискутира с протестантите, но ще иска от тях признаване на неговите решения. Ако не искат ще се прибегне към сила. Дългите преговори между двете партии не постигат успех. Аугсбургското изповедание било отхвърлени, императора потвърдил Вормския едикт, протестантите напускат райхстага.

В продължение на годините лютеранството се разпространило и утвърдило окончателно в Северна и Средна Германия, Скандинавието и Исландия, Прибалтика и Финландия, има силни огнища в Южна Германия и прониква в Австрия, Словения и Северна Италия, в някои страни на Централна Европа, а от 1994 година и у нас в България.

Share

Read more »

23- та неделя след Педсесетница

The Sermon on the Mount Carl Bloch, 1890

Молитва на деня

Господи, наше прибежище и сила наша, смили се над Своята Църква, когато застава в молитва пред Тебе. Отговори ни не със съда на нашия грях, а с мира на Твоето опрощение; чрез Исус Христос, Твоя Син, нашия Господ, който живее и владее с Теб и Светия Дух, един Бог сега и завинаги. Амин.

 Второзаконие 10:12-22

А сега, Израилю, какво иска от тебе Господ, твоят Бог, освен да се боиш от Господа, твоя Бог, да ходиш във всичките Му пътища, да Го обичаш и да служиш на Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, 13 за да пазиш заповедите на Господа и законите Му, които днес ти заповядвам за твое добро? 14 Ето, небето на небесата, земята и всичко, което е на нея, принадлежи на Господа, твоя Бог, 15 обаче само бащите ти предпочете Господ и ги възлюби, и избра вас, тяхното потомството, измежду всички племена, както виждате днес. 16 И така, обрежете краекожието на сърцето си и не бъдете вече твърдоглави. 17 Защото Господ, вашият Бог, е Бог на боговете и Господ на господарите, великият, мощният и страшният Бог, Който не гледа на лице, нито приема дар; 18 Който отдава правото на сирачето и вдовицата и обича чужденеца, като му дава храна и облекло. 19 И така, обичайте чужденеца, защото и вие сте били чужденци в египетската земя. 20 От Господа, твоя Бог, да се боиш, на Него да служиш, към Него да бъдеш привързан и в Неговото име да се заклеваш. 21 С Него трябва да се хвалиш и Той е твоят Бог, Който извърши за тебе тези велики и страшни дела, които очите ти видяха. 22 Бащите ти слязоха в Египет, на брой седемдесет души; а сега Господ, твоят Бог, те направи многоброен като звездите на небето.

Псалом 119Б

Паство: Господи, Ти имаш думи на вечен живот.

Пастор: Господи, учи ми пътя на Твоите повеления
и аз ще го пазя докрай.
Вразуми ме и ще държа закона Ти:
и ще го пазя от все сърце.
Паство: Господи, Ти имаш думи на вечен живот.

Пастор: Направлявай ме в пътя на Твоите заповеди,
защото аз се наслаждавам в него.
Отвърни очите ми, да не гледат суета,
и съживи ме в пътищата Си.
Паство: Господи, Ти имаш думи на вечен живот.

Пастор: Потвърди словото Си към слугата Си,
който се предал на страх от Теб.
Ето, копнея за Твоите правила:
съживи ме чрез правдата Си.
Паство: Господи, Ти имаш думи на вечен живот.
Слава на Отца и Сина, и Светия Дух,
както беше в началото, и сега, и всякога,
и вовеки веков. Амин.

 2 Тимотей 4:6-8, 16-18

 Защото аз вече ставам жертва и времето на отиването ми наближи. 7 Аз се повдизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; 8 отсега нататък за мене се пази венецът на правдата, с който Господ, праведният Съдия, ще ме възнагради в онзи ден; и не само мене, но и всички, които са възлюбили Неговото явяване. 16 При първата ми защита никой не взе моята страна, а всички ме изоставиха; дано не им се счете за грях. 17 Но Господ беше с мен и ме укрепи, за да се оповести напълно посланието чрез мен и да чуят всички езичници; и аз бях избавен от лъвови уста. 18 И Господ ще ме избави от всяко зло дело и ще ме спаси и въведе в небесното Си царство, на Когото да бъде слава за вечни векове. Амин.

 Стих на деня

„И Господ ще ме избави от всяко зло дело и ще ме спаси и въведе в небесното Си царство, на Когото да бъде слава за вечни векове. Амин.“

2 Тим. 4:18

 Матей 5:21-31

 Чули сте, че е било казано на древните: ‘Не убивай’; ‘Който убие, ще бъде виновен пред съда.’ 22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си (без причина), ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си: ‘Рака’, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: ‘Бунтовни безумецо’, ще бъде виновен да отиде в огнения пъкъл. 23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, 24 остави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела и принеси дара си. 25 Разбери се с противника си по-бързо, докато си на пътя с него, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница. 26 Истина ти казвам, никак няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант.

Share

Read more »

ПРОШКАТА

1346324659sh01-bb-01.jpgПРОЩЕНИЕ

Писанието

 Бог прощава греховете

 В това се състои любовта – не че ние възлюбихме Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като омилостивение за нашите грехове. (1 Иван 4:10)

Ако би забелязал беззаконията, Господи, кой, Господи, би устоял? При Теб обаче има прощение,  за да Ти се боят. (Пс. 130:3,4)

Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити; блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях. (Рим. 4:7,8)

 Християните признават греховете си

 Казах: „Ще изповядам пред Господа престъпленията си: и Ти прости вината на греха ми. (Пс. 32:5)

Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. (1 Иван 1:9)

Изповядвайте един на друг греховете си (Яков 5:16)

 Християните си прощават един на друг

 Прощавайте и ще бъдете простени. (Лука 6:37)

Тогава Петър се приближи и Му каза: „Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?“ Исус му каза: „Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем. (Матей 18:21,22)

И прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници. (Матей 6:12)

 Опростените грешници изоставят лошия път

 Търсете Господа, докато може да се намери, призовавайте Го, докато е близо. Нека нечестивият остави пътя си и неправедният — помислите си, нека се обърне към Господа и Той ще се смили над него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро. (Исая 55:6,7)

Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост. (Притчи 28:13)

 Размишление

 Разликата между рая и ада

Твърде често, когато казваме Господнята молитва, необмислено и бегло произнасяме думите: „И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжниците“. Може би е така, защото не осъзнаваме разрушителната сила на греха. Трябва да знаем, че преднамереното съгрешаване е равносилно на поемането на захаросана таблетка цианид. Захарното покритие може за момент да е приятно, но отровата ще ни убие.

Опрощението на греховете е по-важно от здравето, богатството или спокойствието. По-важно е от всичко друго, което ни е скъпо. Когато приятелите на парализиран мъж го завели при Исус, за да го излекува, Той първо казал: „Дерзай, синко, прощават ти се греховете!“ (Матей 9:2); и после го излекувал. При Исус най-важните неща идват първи. И защо прощението е толкова важно? Според Библията опрощението ни освобождава от господството на мрака и ни пренася в Царството на Божия възлюбен Син. То ни освобождава от властта на дявола и ни прави Божии люде. Преди опрощението, смъртта и ада са единствената ни перспектива, а след него се радваме на Божията благословеност. „Блажени онези, чиито беззакония са простени“ (Римляни 4:7). Разликата между рая и ада се крие в опрощението.

Божието опрощение е пълно

 Бог иска само това, което е добро за нас. Затова Той прощава греховете ни, независимо че заслужаваме наказание. Бог постъпва така, защото ни обича. Той ни обича толкова много, че изпраща сина си на земята да стане Човек и да поеме греховете ни. Исус страда вместо нас; Той умира заради нас на позорния кръст.

Когато Бог прощава, Той прощава напълно. „Ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг: ако са  румени като червено ще станат като бяла вълна“ (Исая 1:18). „И греха им няма вече помня“ (Еремия 31:34).

Бог не прощава само един грях. Това е грехът срещу Светия Дух, който включва преднамерено съгрешаване и отказ от покаяние (Матей 12:31). Нарича се грях към Светия Дух, защото представлява упорит, постоянен отказ се вслушваме в милостивата покана на Светия Дух, отказ да се покаем, въпреки че я познаваме по-добре. Това е пълно отричане на опрощението, независимо от напомнянето на Светия Дух да се покаем и повярваме и продължава до смъртта на човека. Грехът към Светия Дух не е грях поради невежество, нито поради слабост. По-скоро е незачитане на Божията милост. Докато сме живи, има време за покаяние и опрощение. Но покаянието трябва да дойде, преди да се изчерпи Божието търпение.

 Ние също трябва да прощаваме

 Ако Бог ни дарява пълно опрощение, защо не сме по- благодарни? И защо намираме за толкова трудно да прощаваме на онези, които съгрешават към нас? До голяма степен това е така, защото не оценяваме напълно собственото си опрощение. Колкото по-благодарни сме за нашето опрощение, толкова с по-голяма готовност ще прощаваме на тези, които грешат спрямо нас. „Както и Господ е простил на вас, така прощавайте и вие. И нека в сърцата ви царува Божият мир.“  (Кол. 3:13,15).

Мирът с Христос върви редом с опрощението. Когато имаме опрощение, ние сме в мир с Бога. Ще бъдем готови да простим и на нашите приятели прегрешили спрямо нас – 77 пъти, или колкото и често да съгрешават към нас.

Господ ни помага да се молим с вяра: „И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжниците“. Амин.

Share

Read more »

Евреи 7:23-28

23 При това свещениците са били много на брой, защото смъртта им е пречела да продължат службата си, 24 а Той, понеже живее вечно, има свещенство, което не преминава на друг. 25 Затова и може съвършено да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях. 26 Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; 27 Който няма нужда като първосвещениците да принася всеки ден жертви първо за своите грехове, а после за греховете на народа, защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си. 28 Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които са слаби; но думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, Който е съвършен вовеки. 10-1_jesus-high-priest

Share

Read more »