Archive For юни 28, 2015

Какво да направя…..?

11412326_1064479846898955_1704496269919936373_n„Но един самарянин, като пътуваше, дойде до мястото, където беше той, и като го видя, съжали го.“ Лука 10,33

Не е нужно да питаш, какво трябва да направиш: погледни своя ближен и ще намериш какво да направиш… Но не се лъжи; само не си мисли, че ти чрез молитви, посещение на църква или поклонничества ще попаднеш на небесата, ако просто минеш покрай своя ближен. Ако ти тук подминеш страдащия, то там той пак ще ти прегради пътя, така че ще ти се наложи да подминеш небесните врати, както се е случило с богатия човек, който е оставил бедния Лазар да лежи пред своите врати.

Мартин Лутер

Share

Read more »

Годишна европейска конференция на Конфесионалната Евангелска Лютеранска Църква /КЕЛЦ/ в Алвеста, Швеция

CELC Sweden 2015 Photo

Share

Read more »

ИЗОПАЧАВАЙКИ ПИСАНИЕТО

images
от Мартин Лутер
“ И Аз ще помоля Отца и Той ще ви даде друг Утешител, Който да пребъдва с вас довека” (Йоан 14:16)

Когато иначе интелигентни хора чуват тези думи на Христос те хитроумно отговарят: “Тези думи не са Божии, а изцяло човешки. Ако бяха Божии думи Бог би казал: “Аз Сам ще ви изпратя друг Утешител.”” Тези хора искат да учат Святия Дух и да правят тънки разграничения основани на логика и граматика. Те настояват, че никой, който иска нещо не може да бъде Бог. Следователно Христос не може да е Бог. Те убедително твърдят и дори настояват, че Святия Дух не говори истината. В техните очи всичко, което Святия Дух казва или прави е погрешно. Те намират грешка във всичко. Те не са достатъчно благочестиви, за да отделят време и да сравнят тези стихове с други. Вместо това те вземат един стих оттук и друг оттам. Те размишляват над няколко кратки думи и ги изопачават, за да скрият с това, което Библията означава. Ако беше правилно да откъсваме една или няколко думи от текста и да забравим за останалите аз също бих могъл да изопачавам Писанието по всеки начин, който желая.
Но това е правилният начин да пристъпваме към Писанието: гледайте целия пасаж, гледайте какво стои преди и какво след стиха. В този случай ние откриваме, че Христос говори и като Бог и като човек. Това е силно доказателство, че Исус е истински Бог и истински човек както ние вярваме и учим. Как можем да обясним, че Исус говори едновременно и като Бог и като човек? Той може да говори и по двата начина понеже притежава както човешка така и божествена природа. Ако Исус беше говорил навсякъде като Бог никой не би могъл да докаже, че Той е истински човек. Ако беше говорил като човек никой не би знаел, че Той също е и истински Бог.

От блога на Радо Марчев

Share

Read more »

Кога търпимостта става грях

cross-bible-22690157Търпението може да бъде добродетел, но също така и непростителна слабост на характера. Ние се възхищаваме на личност, която се отнася толерантно към разминаването на възгледите, ако на карта не са поставени основни принципи. Такова отношение допуска широта в излагането на различни мнения и методи, допуска разнообразни незначителни концепции. За второстепенни неща не бива да се остава мъченик. Но има и още един вид търпимост, която се явява гнусота. Такава търпимост мълчи, когато се богохулства и безчести Христос. Когато на карта е поставена истината, тогава мълчанието е равносилно на лъжа! Такава търпимост се явява нежелание да се противостои на злото. Толерантност допускаща измама и несправедливост е грях. И онези, които казват, че Исус винаги е бил търпелив трябва отново да прочетат Матей 23 глава- унищожаващо осъждане на лицемерието. Това място ни доказва от раз и завинаги, че Господ е бил способен на рязко негодувание спрямо лицемерните религиозни водачи. Също така следва да се прочете и Откровение 2: 18-20, където Господ осъжда църквата в Тиатир, затова че е търпяла пророчица по име Езавел. Павел също не е търпял злото. Той дори е назовал по име вършещите зло.
Днес сред евангелските среди такъв маниер на поведение се отклонява като неуместен. Павел е предал Именей и Александър на сатана за да се научат да не богохулстват. (1 Тим. 1:20) и Александър Ковача заклеймил публично и по име заради злото му поведение (2 Тим. 4: 14). Йоан също е имал мъжеството да назове Диотреф, като такъв, който обича да първенствува. (3 Йоан 3:9) . Оставаме с впечатление, като че ли Църквата е изгубила своята библейска нетърпимост. Както е казал Роберт Г. Ли: „Живеем в свят на мекотелна теология, порест морал, гумени убеждения и непостоянна философия, които ни казват нещо, което отдавна ни е известно, но с думи, които не разбираме.”
Съчиненията на Уилиам Баркли се явяват по- сетнешен пример за това. Баркли отхвърля божествеността на Исус, чудесата Му, боговдъхновеноста на Библията и изкупителното заместничество на Христос на кръста. Въпреки това, книгите му се продават в много от християнските книжарници. Авторитетни евангелски деятели често го цитират, а и мнозина християни изучават книгите му, оправдавайки се, че те им дават ценна информация. Но факта, че той е лъжеучител, богохулник и съблазнител им се струва незначителен, по същия начин също толкова неважна в техните очи се явява честа на нашия Господ Исус Христос. Един мисионер в Индия е уцелил точно проблема казвайки: „Толерантността е станала дотолкова толерантна, че търпи и злото. Заплашва ни като морален трус да ни потопи в нашия уют.”
Онова, което дава възможност зад много църковни амвони да стоят лъжеапостоли, измамни и фалшиви «работници» представящи се за за апостоли Христови съвсем не е божествената търпимост. Седлов Бакстер е писал, показвайки сходството на времето на пророк Илия с нашето време: Причината поради, която хората днес търпят с болезнено дружелюбие лъжеучителите зад нашите амвони, се намира във факта, че са твърде вежливи и твърде любезни. Те смятат, че е по добре от амвоните да се проповядват заблуждения и съблазни за душите, отколкото да се наранят чувствата на проповедника. По- добре е да се помолим на Ваал отколкото да настане суша. По- добре човек да умре от рак, отколкото жестокия хирург да използва скалпела. Но най- доброто което би могло да помогне на така наречените «слуги» Господни днес е някой от техните слушатели публично да ги заклейми от името Господне.
Тази греховна толерантност, която отбягва да развенчае църковна система, водеща милиони хора към вечно проклятие със своето изопачено Евангелие;
– която отива толкова далече, че почита своя ръководител като велик евангелист, когато той същевременно заклеймява придържащите се към евангелието като вълци;
– пророците Господни нарича разколници, ако те осъждат почитането на идоли, поклонението на Мария и други църковни лъжеучения;
– каещите се изпращат назад в тяхното греховно обкръжение.

По- рано вярващите са умирали за истината. Какво се е случило днес с църквата на мъчениците? Ние се стремим към пополярност. Ето къде е причината, за това, че у нас се появяват лъжеучители. У нас съществува желание на всяка цена да избягваме неприятностите. Това ни въздържа от конфронтации и вмешателства, дори когато това се явява наше пряко задължение. Много ни е трудно да се променим. По леко за нас е да вървим с тълпата носени от течението. Та нали е по- леко да мълчим сред инакомислещите. Ние сме поробени и не се осмеляваме като малцинство да застанем в зашита на истината. Загубили сме способността си да се гневим. Вижте Матей 21: 12-13; Йоан 2: 13- 17. Ние се намираме в печално положение, когато не можем на нищо да се гневим. Станали сме специалисти в избягването на вземане на решения, защото просто не искаме да действаме. Понякога заради дружбата даже ставаме слепи и не можем да въстанем срещу лъжата. И когато някой християнин се изкаже против някоя либерална книга, защото тя говори против боговдъхновеноста на Библията, то приятеля на автора отговаря: „ Но ти не го познаваш лично като мен, та той е добър и благочестив човек.”
Джей Адамс е бил напълно прав когато е казал: „В някои кръгове съществува толкова голям страх пред разногласията, тъй че проповедниците и Църквата които ги следват са готови да заплатят всяка цена само и само да запазят мира, дори ако се наложи да се отрекат от Божиите истини.
Мирът- това е Божи идеал. Такава цена би била твърде висока.
Екуменизъм и толерантност днес две твърде модни слова: „Да се съберем всичко заедно. Не прави и не говори нищо, което може да доведе до разногласия. Догмите разединяват- любовта съединява, нам е потребно единство.” Това, което ни е действително необходимо е решителност в борбата за нашата вяра, когато я нападат и клеветят. Ние можем да бъдем търпеливи, когато става въпрос за незначителните неща, но сме длъжни да проявяваме свята нетърпимост, когато става въпрос за Господнята истина. Заедно с Лутер нека да кажем: „Тук аз стоя и не мога иначе”.

Уилиам Макдоналд

Share

Read more »

Защо не се моля на светците?

prayer-warriorМного често представители на така наречените „традиционни” изповедания, опитвайки се да докажат дали тази или онази конфесия е наистина християнска, питат: „А вие молите ли се на светците и на дева Мария?” Откровено мога да отговоря- Не, не се моля. В святото Писания Бог ясно говори, че трябва да се молим като се обръщаме единствено към Него. Псалом 50: 15 „15 Призови Ме в ден на беда. Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш.“. Псалом 146:18,1918 „Господ е близо до всички, които Го призовават, до всички, които искрено Го призовават. 19 Той изпълнява желанието на онези, които благоговеят пред Него, чува техния вик за помощ и ги спасява.” Ще илюстрирам това така- представете си, че Бог ви е дал мобилен апарат с несвършваща батерия и ви е казал: „Ето ти пряк номер на който можеш винаги да ми звъниш, по всяко време. Аз винаги съм на линия, няма да чуеш сигнал заето.” Относно светиите,които са на небесата и са около Божия престол и славят Всемогъщия,е казано че те дори не ни чуват. Исая 63: 16 „Защото Ти си наш Отец — въпреки че Авраам не ни знае и Израил не ни познава,” Не ми е нужно да си задавам въпроси затова слушат ли ме светците на небесата или не. По- важно е да съм уверен, че ме слуша Онзи,Който е обещал да ме слуша и да ми отговаря- Триединния Бог.
Представете си , че стоите пред Бога и Му казвате: Господи, аз съм се молил само на Теб,не съм се молил на светците и на Мария, макар, че винаги съм ги уважавал за тяхната вяра и благоговеен живот, ще ме накажеш ли за това?” Уверявам ви, че Бог нито никога не ще накаже, нито ще отхвърли такъв поклонник от Себе си. Това ще противоречи на Словото Му. Как тогава е правилно да почитаме светците? Много просто- правете така като казва Библията: Евреи 13: 7 „Помнете онези, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово, и като гледате следствията от техния начин на живот подражавайте на вярата им.” В дните на почитането на апостолите, евангелистите и дева Мария-ние можем само да кажем, че техния живот и вяра в Спасителя са достойни за всяко уважение и подражание. НО МОЛИТВИТЕ БЛАГОДАРНОСТИТЕ И ВЪЗХВАЛАТА- ОТДАВАЙТЕ САМО НА ЕДИНIЯ БОГ- ОТЕЦ, СИН И СВЯТИ ДУХ.

Share

Read more »