ПРОШКАТА

1346324659sh01-bb-01.jpgПРОЩЕНИЕ

Писанието

 Бог прощава греховете

 В това се състои любовта – не че ние възлюбихме Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като омилостивение за нашите грехове. (1 Иван 4:10)

Ако би забелязал беззаконията, Господи, кой, Господи, би устоял? При Теб обаче има прощение,  за да Ти се боят. (Пс. 130:3,4)

Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити; блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях. (Рим. 4:7,8)

 Християните признават греховете си

 Казах: „Ще изповядам пред Господа престъпленията си: и Ти прости вината на греха ми. (Пс. 32:5)

Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. (1 Иван 1:9)

Изповядвайте един на друг греховете си (Яков 5:16)

 Християните си прощават един на друг

 Прощавайте и ще бъдете простени. (Лука 6:37)

Тогава Петър се приближи и Му каза: „Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?“ Исус му каза: „Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем. (Матей 18:21,22)

И прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници. (Матей 6:12)

 Опростените грешници изоставят лошия път

 Търсете Господа, докато може да се намери, призовавайте Го, докато е близо. Нека нечестивият остави пътя си и неправедният — помислите си, нека се обърне към Господа и Той ще се смили над него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро. (Исая 55:6,7)

Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост. (Притчи 28:13)

 Размишление

 Разликата между рая и ада

Твърде често, когато казваме Господнята молитва, необмислено и бегло произнасяме думите: „И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжниците“. Може би е така, защото не осъзнаваме разрушителната сила на греха. Трябва да знаем, че преднамереното съгрешаване е равносилно на поемането на захаросана таблетка цианид. Захарното покритие може за момент да е приятно, но отровата ще ни убие.

Опрощението на греховете е по-важно от здравето, богатството или спокойствието. По-важно е от всичко друго, което ни е скъпо. Когато приятелите на парализиран мъж го завели при Исус, за да го излекува, Той първо казал: „Дерзай, синко, прощават ти се греховете!“ (Матей 9:2); и после го излекувал. При Исус най-важните неща идват първи. И защо прощението е толкова важно? Според Библията опрощението ни освобождава от господството на мрака и ни пренася в Царството на Божия възлюбен Син. То ни освобождава от властта на дявола и ни прави Божии люде. Преди опрощението, смъртта и ада са единствената ни перспектива, а след него се радваме на Божията благословеност. „Блажени онези, чиито беззакония са простени“ (Римляни 4:7). Разликата между рая и ада се крие в опрощението.

Божието опрощение е пълно

 Бог иска само това, което е добро за нас. Затова Той прощава греховете ни, независимо че заслужаваме наказание. Бог постъпва така, защото ни обича. Той ни обича толкова много, че изпраща сина си на земята да стане Човек и да поеме греховете ни. Исус страда вместо нас; Той умира заради нас на позорния кръст.

Когато Бог прощава, Той прощава напълно. „Ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг: ако са  румени като червено ще станат като бяла вълна“ (Исая 1:18). „И греха им няма вече помня“ (Еремия 31:34).

Бог не прощава само един грях. Това е грехът срещу Светия Дух, който включва преднамерено съгрешаване и отказ от покаяние (Матей 12:31). Нарича се грях към Светия Дух, защото представлява упорит, постоянен отказ се вслушваме в милостивата покана на Светия Дух, отказ да се покаем, въпреки че я познаваме по-добре. Това е пълно отричане на опрощението, независимо от напомнянето на Светия Дух да се покаем и повярваме и продължава до смъртта на човека. Грехът към Светия Дух не е грях поради невежество, нито поради слабост. По-скоро е незачитане на Божията милост. Докато сме живи, има време за покаяние и опрощение. Но покаянието трябва да дойде, преди да се изчерпи Божието търпение.

 Ние също трябва да прощаваме

 Ако Бог ни дарява пълно опрощение, защо не сме по- благодарни? И защо намираме за толкова трудно да прощаваме на онези, които съгрешават към нас? До голяма степен това е така, защото не оценяваме напълно собственото си опрощение. Колкото по-благодарни сме за нашето опрощение, толкова с по-голяма готовност ще прощаваме на тези, които грешат спрямо нас. „Както и Господ е простил на вас, така прощавайте и вие. И нека в сърцата ви царува Божият мир.“  (Кол. 3:13,15).

Мирът с Христос върви редом с опрощението. Когато имаме опрощение, ние сме в мир с Бога. Ще бъдем готови да простим и на нашите приятели прегрешили спрямо нас – 77 пъти, или колкото и често да съгрешават към нас.

Господ ни помага да се молим с вяра: „И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжниците“. Амин.

Share