ПЕПЕЛЯНА СРЯДА

ash-wednesdayПепеляна Сряда се нарича първият ден на Великия Пост, в който на челото на християнина пасторът чертае с пепел кръст, което символизира сърдечно покаяние. Каква е историята и значението на този свят за християните ден?

Пепеляна сряда, първоначално наричана dies cinerum – (пепелен ден), се споменава в най- старите копия на Служебника на папа Григорий датирани от края VIII век.

Едно от най- ранните описания на Пепеляна Сряда се намира в писанията на англо- саксонския абат Елфрик (955-1020). В „Житията на светците“ той пише: „Ние четем в книгите на Стария и Новия Завет, че хората, каещи се за греховете си са се посипвали с пепел и се обличали във вретище. Ще правим малко от това в началото на нашия Пост, посипвайки главите си с пепел в знак на това, че следва да принасяме покаяние за греховете си по време на Великия Пост.“ След това Елфрик разказва историята на човек, който отказал да дойде на църква в Пепеляна Сряда и след няколко дена загива в резултат на нещастен случай при лов на глигани. Този цитат потвърждава, (а и на нас ни е известно и от други източници), че в Средновековието по- скоро посипвали пепелта върху главата, отколкото да са я нанасяли на челото, както правим днес.

Елфрик споменава, че посипването с пепел и обличането на груби дрехи, като външен знак на разкаяние и скръб е древен обичай. Той се среща в Стария Завет няколко пъти. Възможно най- ранното упоменаване ние намираме в самия край на книгата Йов. Изобличения от Бога Йов изповядва: „затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел. (Йов 42:6) Други примери намираме във Втора книга на царете 13:19,  в Естир 4:1,3, в книгата на пророк Исаия 61:3, в Йезекиил 27:30, и в книгата Даниил 9:3. В Новия Завет Исус препраща към този обичай в Евангелието на Матей 11:21- „Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.“

В обреда на Пепеляна Сряда, християните се поканват към олтара за възлагане на пепелта. Пасторът нанася на челото на всеки един пепелен кръст с думите: „Понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:19) Тези думи, са казани от Бога на Адам и Ева след като те съгрешиха, вкусвайки от забранения плод. В тези думи нашите прародители подразбирали горчивия плод на техния грях, а именно – смъртта. В контекста на пепеленето в Пепеляна Сряда, те напомнят на всеки изповядващ се за неговата греховност и смърт и също за необходимостта от покаяние и възстановяване на отношенията с Бога, докато все още има време за това.  Кръста напомня на всеки за благата вест- че чрез Исус Христос разпнатия ние получаваме прошка на всичките си грехове, на всяка вина и на всяко възмездие за греха.

Много християни не изтриват кръста от челото си през целия ден, не от лицемерие (в смисъла на Матей 6: 16- 18), но като свидетелство на това, че всички хора се явяват грешници и се нуждаят от покаяние, о че чрез Исус Христос, и във вярата в Него на нас ни се прощават всички грехове.

Пепеляна сряда, както и Великия Пост, не се споменават в Писанията и съблюдаването им не е заповядано от Бога. Християнинът е свободен, както съблюдава този ден, така и да не го.

Несъмнено е че пепеленето както и другите подобни обреди е безсмислено, дори и лицемерно, ако не е свързано със искрено покаяние и промяна на начина на живот. Въпреки това, имайки в предвид казаното, обреда Пепеляна сряда настоятелно се препоръчва на християните като забележителна възможност за покаяние и духовно обновление в изповедта и прошката на греховете.

Автор: Д-р Ричард Бучер

Превод: П-р Р. Радков

Share