Ние вярваме

Ние вярваме, учим и изповядваме, че Свещеното Писание е единственото непогрешимо правило за вяра и живот. Като конфесионални лютерани, ние също така приемаме за основни и първични вероизповедни документи книгите на Евангелската Лютеранска църква, съдържащи се в Книгата на Съгласието от 1580 година, а именно: Трите вселенски символа на вярата- Апостолския символ на вярата; Никейския символ на вярата; Атанасиевия символ на вярата; Аугсбургската изповед; Защита на Аугсбургската изповед; Шмалкалдските членове; Трактата срещу властта и върховенството на папата; Малкият Катехизис на Лутер; Големият Катехизис на Лутер; Формула на Съгласието (обобщеното и пълното изявление).

Ние приемаме тези вероизповедания не доколкото или дотолкова, а защото са в съгласие със Свещеното Писанието, и ние вярваме, че те са вярно изложение на Божието Слово, което е над всичко. Според Писанието и нашата вероизповед, Христос е живото и вечно проявление на Божието Слово, Светият Дух създава вярата само чрез Евангелието и Тайнствата, всички доктрини са съсредоточени върху личността и делата на Христос и затова трябва да отразяват истинската разлика между Закона и Евангелието, което води до разбирането, че доктрината за оправданието на грешника пред Светия и Справедлив Бог по благодат, заради Иисус Христос чрез вяра е основният постулат на вярата, който определя това, какво е Църква.

Що се отнася до тези постулати на вярата, които не са достатъчно засегнати в нашите основни и първични вероизповедания, но днес са подложени на остро обсъждане, ние вярваме, учим и изповядваме:

1. ЗА БОГА

Ние вярваме и изповядваме, че има само един Бог, Триединния Бог – Отец, Син и Свети Дух.

Отхвърляме всяко друго учение относно това.

Второзаконие 6: 4; Матей 28: 19; Йоан 5: 23; Битие 1: 1; 1 Йоан 2:2; Римляни 15: 13

2. ЗА БИБЛИЯТА

Ние вярваме и изповядваме, че Библията е истинско Божие Слово, вдъхновено от Светия Дух. Бог вдъхва на писателите точните думи и мисли, които да напишат. В резултат, всяко твърдение в Библията е вярно и без грешки. Тя е Словото на Бога в неговата пълнота и цялост. Тъй като Писанието е вярно и безпогрешно във всичко, което учи, то е единственото ръководство за живот и вяра.

Ние отхвърляме историко- критичния начин на тълкуване на Библията, като напълно недопустим и богохулен метод с господстващо използване на човешкия разум над Свещеното Писанието.

2 Петър 1: 21; 1 Коринтяни 2: 13; 2 Тимотей 3: 15; Лука 11: 28; Йоан 5: 39

3. ЗА ЗНАНИЕТО И ИСТИНА

Ние вярваме и изповядваме, че Божието Слово е абсолютната и обективна истина, и че като такава е възможно да се знае и да се изповяда. Да се придържаш към истината на Словото, по доктриналните въпроси, след внимателно проучване на Писанието не е действие на човешката гордост, но по-скоро е богоугодно деяние на подчинение към Неговата воля.

Псалом 3: 4; Псалом 119: 11, 16, 43; 1 Коринтяни 1: 5, 12: 8

4. ЗА СЪТВОРЕНИЕТО

Ние вярваме и изповядваме, че в начало Бог е сътворил вселената от нищо . Той извършва всичко това за 6 /шест/ обикновени дена чрез силата на своите думи, както е посочено в Битие и на други места в Светото Писание.

За това, ние отричаме и отхвърляме теорията за “еволюцията”, което важи и за “теистичната еволюция”, не само заради липсата на убедителни научни доказателства, но най-вече, защото те противоречат на боговдъхновения запис на сътворението.

Битие 1: 1; Битие 1: 31; Изход 20: 11; Псалом 33: 6,9; Псалом 124:8; Марк 10: 6 Евреи 11:3

5. ЗА ХРИСТОС

Ние изповядваме, че всички библейски пророчества за Христос (Месията), са изпълнени в Иисус Христос от Назарет. Иисус Христос е вярна и реална историческа личност, Единородният, вечният Син на Бога, истински Бог и истински Човек (без грях). Той е заченат от Светия Дух и Дева Мария, роден е и е живял истински човешки живот, но без грях. Той изпълни закона вместо нас, умря за нашите грехове и възкръсна на третия ден, както пророкуваха пророците в Свещените Писания. Този жив Иисус Христос телесно се възнесе на небето и царува с Отца и Светия Дух, един Бог в Светата Троица. Той – нашият Спасител и Глава на Църквата. В последния ден Той ще дойде в слава с Своите свети ангели, за да съди живи и мъртви.

Няма друг Христос, и не може да има друг Христос, освен историческата библейска личност Иисус от Назарет.

1 Йоан 5: 20; Матей 17: 23; Ефесяни 1: 7;; Галатяни 3: 13; Евреи 4: 15; Римляни 1: 14; Деяния 10: 42

6. ЗА ОПРАВДАНИЕТО

Ние изповядаме, че Иисус Христос е умрял за греховете на света. По този начин всички хора, са обявени за праведни чрез възкресението на Иисус Христос от мъртвите. Това се вменява за правда само на този човек, който вярва в Иисус като негов единствен Спасител от греха. Всеки човек повярвал в тази истина получава даром опрощението, не чрез добри дела, а само чрез вяра. Тази оправдаваща вяра е упование в Иисус Христос и в неговото изкупително дело. Това може да бъде описана като обективно (общо) и субективни (лично) оправдание.

Ефесяни 2: 8, 9; 2 Коринтяни 5: 19; Римляни 3: 22, 24, 28, 4: 5; Марк 16: 16

7. ЗА ОБРЪЩАНЕТО

Ние вярваме и изповядваме, че Светия Дух, Който произлиза от Отца и Сина подбужда в сърцето на човека, жива и спасителна вяра в Иисус Христос. Той създава тази вяра посредством Божието Слово и Тайнствата без никакво сътрудничество, решение или каквото и да е волеизявление от страна на духовно мъртвия грешен човек. И този оправдан и обновен чрез Божието Слово грешник намира истинската радост от прошката на греховете си, не в своето освещение или чувства, или в християнската си опитност, или поселението на Христос в сърцето му, а в обективното провъзгласяване на Евангелието в Словото и Тайнствата, в които той е призван и избран от Бог от създаването на света в Христос Иисус.

Отхвърлянето на Евангелието е изцяло по вина на хората.

1 Коринтяни 6: 11; Йоан 7: 17; 2 Солуняни 2: 13, 14; Римляни 10: 17; Деяния 2: 38; Деяния 15: 3; Деяния 7: 51

8. ЗА ЦЪРКВАТА

Ние вярваме и изповядваме, че има само една единствена свята християнска Църква, която е съставена от вярващите в Иисус и която е скрита, и е позната само на Бога. Тя е навсякъде и за нея се казва в АИ VII, 2 че “За истинското единство на църквата е достатъчно да има съгласие относно доктрината на Евангелието и отслужването на Тайнствата.” Отклоненията от ученията на Божието Слово, не трябва да се приемат и търпят в църквата.

Ние отхвърляме всякакви съюзявания и екуменически усилия, които биха довели до компромиси и отстъпления и в чистота и ученията на Божието Слово. Но в същото време ние осъждаме сепаратизма, който води до отказ за общение при наличие на съгласие в учението.

За истинското единство на църквата е достатъчно да има съгласие относно доктрината на Евангелието и отслужването на Тайнствата.

2: 19; Йоан 18: 36; Йоан 8: 31, 32; Исаия 55: 10, 11; 1 Коринтяни 1: 2; Римляни 16: 17

9. ЗА СЛУЖЕНИЕТО И РОЛЯТА НА ЖЕНИТЕ В ЦЪРКВАТА

Ние вярваме и изповядваме, че никой в Църквата не трябва да поучава, проповядва или да извършва тайнствата и без да е официално призован за това. (АИ XIV) Ние също така изповядваме, че когато Библията казва, че жената не трябва да поучава или да има “власт” над мъжете в църквата, това означава, че пастирското служение, /което е служение и с власт/ на Евангелието не може да бъде поверено в ръцете на жените. Според същия принцип, жените не трябва да имат власт над мъжете в общността при вземане на решения, но мнението на жените трябва да бъде разгледано, обсъдено и взето в предвид по време на общите събрания и гласуванията, понеже и мъжете и жените са части на Христовото тяло и членове на Неговата Църква, и заедно споделят благословиите и отговорностите на “свещеничеството на всички вярващи.”

1 Тимотей 2: 12, 14; 3: 2-6; Тит 1: 9

10. ЗА ЦЪРКВАТА И ДЪРЖАВАТА

Ние изповядваме, че според Писанията Бог е посочил конкретни и отделни правомощия на Църквата и на държавата, които не противоречат едни на други. Бог постави в Църквата и държавата в две различни и отделни царства, които използват подходящи средства всяко за себе си. На Църквата Бог дава правото да се призовава грешниците към покаяние, да проповядва и да дава опрощение на греховете, чрез в Евангелието и Тайнствата, и да насърчава вярващите в християнския живот. На държавата Бог предоставя правото да въвежда и съблюдава гражданския сред хора, да наказва престъпниците и да защита невинните. Така като не е работа църквата да установява своя светска власт на земята, така не е работа и на държавата, да се меси в проповядването на Евангелието и в духовния живот на гражданите си.

Християнинът по съвест трябва да се подчинява на своето правителство, освен, ако то не заповядва неподчинение на Бога.

Римляни 13: 1- 5; Деяния 5: 29; 1 Тимотей 2: 1,2; Марк 12: 17

11. ВЕРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Ние вярваме и изповядваме, че религиозното образование на децата е първостепенно задължение на родителите и особено на бащите. Църквата може да помага на родителите в това им задължение, като основава и поддържа училища и други организации където да се преподава християнското учение. Както младите, така и възрастните трябва да продължават да четат и изучават Свещеното Писание самостоятелно така и да посещават библейските уроци предлагани в паствата.

Не е работа на църквата да се меси в образователната програма на държавните училища при условие, че не ги подпомага по никакъв финансов начин, а и при този случай важи правилото за двете независими царства.

Марк 10: 14; Ефесяни 6: 4; Йоан 21: 15; Деяния 17: 11; Йоан 5: 39; Притчи 14: 35; Лука 20: 25

12. ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ

Ние вярваме и изповядваме, че Писанието защитава дара на човешкия живот. Ние признаваме, че за да защити невинният човешки живот Бог дава на държавата правото да наказва престъпниците, дори ако е належащо и със смърт, а и да провежда справедливи войни /ако е необходимо и няма друг избор/. Но признавам, че отнемането на човешки живот по никакъв начин не е предвидено от Бога и е грях, който е осъден в Писанието. Също така не са оправдани и всички престъпни действия, насочени към отнемане на човешки живот: самоубийството, евтаназията и аборта, дори и ако последният е причинен от друг с цел даряване и спасяване на живот, с основателни за това причини).

Деяния 17: 25, 28; Исаия 55: 6; 2 Коринтяни 6: 1,2; Псалом 31: 16; Изход 20: 13; Псалом 139: 13- 16; Йеремия 1: 5

Share