ВЕЛИКА СЪБОТА

dav

Паство: В гроб влезе Господ наш, Живот в смъртта!
Пастор: В началото бе Словото;
Асистент: и Словото беше у Бога;
Пастор: и Словото бе Бог.
Асистент: То в началото беше у Бога.
Пастор: Всичко чрез Него стана;
Асистент: и без Него не е станало нищо от това, което е станало.
Паство: В гроб влезе Господ наш, Живот в смъртта!

Пастор: В Него бе живота
Асистент: и животът беше светлината на хората.
Пастор: И светлината свети в тъмнината;
Асистент: а тъмнината не я схвана.
Паство: В гроб влезе Господ наш, Живот в смъртта!

Пастор: Това беше истинската светлина,
Асистент: идеща на света.
Пастор: Той бе в света; и светът чрез Него стана;
Асистент: но светът не Го позна.
Пастор: При Своите Си дойде,
Асистент: но Своите Му не Го приеха.
Паство: В гроб влезе Господ наш, Живот в смъртта!

Пастор: Да се помолим:
О, Господи, Ти влезе в мрачния гроб, за да ни спасиш от смърт. Нека светлината на Твоя живот, който разкъса веригите на смъртта, просветлява нашия живот, така че духовно да умираме към греха и да възкръснем към нов живот.
Паство: Амин.

Share

РАЗПЕТИ ПЕТЪК

„А далеч от мен да се хваля с друго освен с кръста на нашия Господ Иисус Христос, чрез който светът за мен е разпънат, и аз – за света.  15Защото в Христос Иисус нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание.  16И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил.  17Отсега нататък никой да не ми досажда, защото аз нося на тялото си белезите на (Господ) Иисус.  18Братя, благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вашия дух. Амин.”- Галатяни 6:14-18

images

Господи, преди Разпятието Ти войниците се гавреха с Тебе, а безплътните войнства се чудеха: Защо е увенчан с трънен венец на поругание Онзи, Който разкрасява земята с цветя? Защо е облечен с багреница на поругание Онзи, Който облича земята с облаци? В този Твой промисъл се прояви Твоето милосърдие, Христе, Велика е Твоята милост , слава на Теб.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, както беше в началото сега и всякога, и вовеки  веков! Амен.

Share

ВРЪБНИЦА

palmДнес цялата западна Църква, живееща по Григорианския календар, включително и Лютеранската празнува Цветница или т.н. още Връбница- влизането на Господ Исус Христос във Ерусалим. С тази неделя започва Святата седмица известна още и с името Страстната седмица, последната от Великия Пост, неделя, която предшества Възкресение Христово. И макар поради ранното празнуване на Цветница тази година е много трудно да се намерят разлистени върбови клонки, това не променя духовната литургична същност на празника.

Ние днес възпоменаваме триумфалното влизане на Христос в Ерусалим. Народът режел клони от околните дървета и ги постилал по пътя, и възклицавал велегласно „Осанна! Благословен, Който иде в Господното Име!“ Но после тълпата ще промени своето настроение, същите тези, които днес викат „Осанна!“ не след дълго ще крещят неистово- „Разпни Го!“

За съжаление мнозина от дошлите днес да прославят Христос, напълно равнодушно ще преминат покрай великите събития на започващата Света седмица, прекарвайки това време в летаргичен духовен сън и ще се появят в църквата едва на Великден, а може и тогава да не дойдат.

Християни, братя и сестри, заради Христа, отложете обичайните си дела, излезте по- рано от работа, ако е необходимо. Разберете, че Великден няма никакъв смисъл, ако не е предшествано от разпятието. Пренебрегвайки службите през Светата седмица, вие значително, много повече отколкото можете да си представите обеднявате и вредите на своя духовен живот, казвайки по този начин на Христос, че нямате нищо общо с Неговите страдания и смърт. В ранната църква Разпети Петък и Великден са се възприемали като едно цяло събитие, което по никакъв начин не можело да се разделя на отделни една от друга части. Да тръгнем по пътя на Христос тази седмица. Да пожертваме неголемите си лични житейски удобства, и заетости, заради Онзи, Който пожертва живота си за нас, за да не умрем, но да имаме живот вечен в Бога.

Нека се приготвим за смъртта и Възкресението на Господа, да отложим временно житейските си дела, които могат в края на краищата да почакат, и да отдадем чест на Господа, на Него само хвала да въздадем и поклонение да принесем. Търсете Божието царство и всичко останало ще ви се прибави. Амин.

Share

Трета неделя след Великден

Slider-Honthorst-St-Peter-2009x1232Колекта

 Господи Боже, Твоят Син изстрада смъртта за да възстанови падналия под проклятието на греха свят. Давай радост на Твоите верни вярващи ден след ден, и нека след този живот да споделим вечната радост в небесата. В името на Твоя Син, Иисус Христос нашия възкръснал Господ, Който живее и владее с Тебе и Светия Дух, един Бог, сега и завинаги. Амин.

Деяния 2:14а-36-47

14Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: И тъй, нека целият дом на Израил твърдо знае, че Бог направи Господ и Христос този Иисус, Когото вие разпънахте.“ 37 Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“ 38А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух. 39Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“ 40И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“ 41И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души. 42Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите.   43Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим. 44А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо, 45продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата. 46И всеки ден прекарваха в единомислие в храма, разчупваха хляб по къщите, хранеха се весело и с чисто сърце, 47като хвалеха Бога и бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата+ такива, които се спасяваха.

Псалом 66

Пастор: Към Тебе издигам душата си с радост, о Господи.

Паство: Към Тебе издигам душата си с радост, о Господи.

Пастор: Ликувайте заради Бога, всички хора.

Възпейте славата на името Му, въздайте Му слава и хвала!

Народи, възхвалявайте нашия Бог

и възгласете високо, за да бъде чут гласът на прославата Му.

Паство: Към Тебе издигам душата си с радост, о Господи.

 

Пастор: Елате, чуйте всички, които благоговеете пред Бога,

и ще ви разкажа какво е сторил Той за мене.

Ако носех неправда в сърцето си,

Господ никога нямаше да ме чуе.

Паство: Към Тебе издигам душата си с радост, о Господи.

 

Пастор: Обаче Господ чу, вслуша се в гласа на моята молба.

Нека да възхвалявам Бога,

Който не отхвърли молитвата ми

и не ме лиши от милостта Си!

Всички: Към Тебе издигам душата си с радост, о Господи.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух,

както беше в началото, и сега, и всякога,

и вовеки веков. Амин.

 

 1 Петър 1:17-21

17И ако вие наричате Отец Този, Който безпристрастно съди всекиго по делата, изживейте дните си на тази земя в страх от Бога. 18 Вие знаете, че не с тленни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от предците, 19а със скъпоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос. 20Той бе предопределен за това още преди сътворението на света, но се яви в края на времената заради вас,21повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата и надеждата ви да бъдат в Бога.

Стих на деня

„И те си казаха един на друг: „Не гореше ли у нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“

Лука 24:32

 Йоан 21:15-17

15 След като се нахраниха, Иисус попита Симон Петър: „Симоне, син на Йона+, обичаш ли Ме повече, отколкото тези?“ Петър Му отвърна: „Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам.“ Иисус му каза: „Паси Моите агънца.“16Запита го пак втори път: „Симоне Йонин, обичаш ли Ме?“ Петър Му отговори: „Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам.“ Иисус му каза: „Паси Моите овце.“ 17Попита го трети път: „Симоне Йонин, обичаш ли Ме?“ Петър се наскърби, че трети път го пита: „Обичаш ли Ме?“, и Му рече: „Господи, Ти всичко знаеш. Ти знаеш, че Те обичам.“ Иисус му каза: „Паси Моите овце.

Share

РАЗПЕТИ ПЕТЪК

crucifixion

Боже, пресвети, погледни милостиво на своето семейство, за което нашия Господ Иисус Христос доброволно се предаде. В ръцете на злодеите Той претърпя смърт на кръста. Винаги ни пази верни към Него, нашия единствен Спасител, Който живее и владее с Тебе и Светия дух, един Бог сега и завинаги.

 

Share

9 АПРИЛ ВРЪБНИЦА PALMARUM

Vhod GospodenА когато наближиха Йерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици, 2като им каза: „Идете в селото, което е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея. Отвържете ги и Ми ги доведете. 3А ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са нужни на Господ; и той веднага ще ги пусне.“ 4А всичко това стана, за да се сбъдне изреченото от пророка, който казва:5 „Кажете на дъщерята на Сион: „Ето твоят Цар идва при тебе кротък, възседнал ослица и осле“.“6Учениците отидоха и направиха така, както им заповяда Иисус.7Докараха ослицата и ослето и метнаха върху тях дрехите си. И Той седна върху тях. 8А повечето хора постилаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клонки от дърветата и застилаха пътя. 9Народът, който вървеше отпред или Го следваше, викаше: „Осанна на Давидовия Син! Благословен е Идващият в името на Господа! Осанна във висините!“

Share

JUDICA ПЕТА НЕДЕЛЯ ОТ ВЕЛИКИЯ ПОСТ

d99d7d13512191c426174f89a3c6cb2d

Колекта

Вечни Боже и Отче, помогни ни да помним Иисус, Който се подчини на Твоята воля и понесе кръста за спасението ни, така че чрез Неговата скръб, мъка и смърт да можем да получим опрощение.на греховете ни и да наследим вечен живот; молим се чрез Твоя Син, Иисус Христос наш Господ, Който живее и вла¬дее с Тебе и Светия Дух, един Бог, сега и завинаги.

Йезекиил 37:1-14

Силата от Господа дойде върху мене и Господ ме изведе чрез Духа Си и ме постави сред поле, пълно с кости. 2Той ме преведе да премина в кръг около тях и ето имаше доста много от тях по повърхността на полето и те бяха твърде сухи. 3Тогава Той ме попита: „Сине човешки, може ли да оживеят тези кости?“ Аз отговорих: „Господи Боже! Ти знаеш.“ 4А Той ми каза: „Пророкувай към тези кости и им кажи: „Сухи кости, чуйте словото на Господа!“ 5Така казва Господ Бог на тези кости: „Ето ще въведа във вас дух и ще оживеете. 6Ще поставя и сухожилия върху вас и ще направя да се появи върху вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух, и ще оживеете, и ще познаете, че Аз съм Господ“.“ 7И аз изрекох пророчество, както ми беше заповядано. И когато пророкувах, се чу шум и костите се приближиха една към друга – кост до кост. 8И като погледнах, ето на тях имаше сухожилия и плът израснала, и кожа ги покриваше отгоре, но дух у тях нямаше. 9Тогава Той ми каза: „Пророкувай, сине човешки, и кажи на духа: Така говори Господ Бог: „Ела, дух, откъм четирите посоки и духни върху тези убити, и те ще оживеят“.“ 10И аз пророкувах, както Той ми заповяда, и духът влезе в тях, и те се изправиха на краката си, твърде голяма войска. 11Тогава Той ми рече: „Сине човешки, тези кости са целият Израилев дом. Ето те казват: „Изсъхнаха костите ни и загина нашата надежда. Изтръгнати сме от корен, обезнаследени.“ 12Затова пророкувай и им кажи: „Така говори Господ Бог: „Ето Аз ще отворя гробовете ви и ще ви въведа в Израилевата земя. 13И ще познаете, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа от гробовете ви. 14Но като вложа във вас Духа Си, ще оживеете. Тогава ще ви дам покой във вашата земя и ще познаете, че Аз, Господ, изговорих това и го извърших“ – казва Господ.“

Псалом 116

Пастор: Ще вървя по своя път пред Господа
в земята на живите.
Паство: Ще вървя по своя път пред Господа
в земята на живите.

Пастор: Радвам се, че Господ чу моя молитвен глас.
Той наклони ухо към мене.
И затова ще Го призовавам през всичките си дни.
Радвам се, че Господ чу моя молитвен глас.
Паство: Ще вървя по своя път пред Господа
в земята на живите.

Пастор: Господ е милостив и справедлив;
нашият Бог проявява милост.
Върни се, душо моя, към спокойствие,
защото Господ ти стори добро.
Паство: Ще вървя по своя път пред Господа
в земята на живите.

Пастор: Какво да въздам на Господа
за всичките Му благодеяния към мене?
Ще приема чашата на спасението
и ще призова името на Господа.
Паство: Ще вървя по своя път пред Господа
в земята на живите.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух,
както беше в началото, и сега, и всякога,
и вовеки веков. Амин.

Римляни 8:11-19

И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Иисус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас. 12И така, братя, не сме длъжници на плътта, че да живеем плътски. 13Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете. 14Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове. 15Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! 16Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца. 17И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, и да се прославим с Него. 18Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас. 19Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове.

Стих на деня

„Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. ”

Марк 10: 45

Йоана 11: 17- 27, 38- 45

17И така, като дойде Иисус, намери, че той беше вече от четири дни в гроба. 18А Витания беше близо до Ерусалим – на около петнадесет стадия; 19и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им. 20А Марта, като чу, че идел Иисус, отиде да Го посрещне; а Мария седеше вкъщи. 21Тогава Марта каза на Иисус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат ми. 22Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. 23Иисус й каза: Брат ти ще възкръсне. 24Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден. 25Иисус й каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее; 26и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли ти това? 27Тя Му каза: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божия Син, който има да дойде на света. 38А Иисус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея беше отърколен камък. 39Иисус каза: Махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъв. 40Иисус й каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? 41Тогава те махнаха камъка. А Иисус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил. 43Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! 44И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви. 45Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него.

Share

ПЕПЕЛЯНА СРЯДА

images

Пепеляна Сряда се нарича първият ден на Великия Пост, в който на челото на християнина пасторът чертае с пепел кръст, което символизира сърдечно покаяние. Каква е историята и значението на този свят за християните ден?

Пепеляна сряда, първоначално наричана dies cinerum – (пепелен ден), се споменава в най- старите копия на Служебника на папа Григорий датирани от края VIII век.

Едно от най- ранните описания на Пепеляна Сряда се намира в писанията на англо- саксонския абат Елфрик (955-1020). В „Житията на светците“ той пише: „Ние четем в книгите на Стария и Новия Завет, че хората, каещи се за греховете си са се посипвали с пепел и се обличали във вретище. Ще правим малко от това в началото на нашия Пост, посипвайки главите си с пепел в знак на това, че следва да принасяме покаяние за греховете си по време на Великия Пост.“ След това Елфрик разказва историята на човек, който отказал да дойде на църква в Пепеляна Сряда и след няколко дена загива в резултат на нещастен случай при лов на глигани. Този цитат потвърждава, (а и на нас ни е известно и от други източници), че в Средновековието по- скоро посипвали пепелта върху главата, отколкото да са я нанасяли на челото, както правим днес.

Елфрик споменава, че посипването с пепел и обличането на груби дрехи, като външен знак на разкаяние и скръб е древен обичай. Той се среща в Стария Завет няколко пъти. Възможно най- ранното упоменаване ние намираме в самия край на книгата Йов. Изобличения от Бога Йов изповядва: „затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел. (Йов 42:6) Други примери намираме във Втора книга на царете 13:19,  в Естир 4:1,3, в книгата на пророк Исаия 61:3, в Йезекиил 27:30, и в книгата Даниил 9:3. В Новия Завет Иисус препраща към този обичай в Евангелието на Матей 11:21- „Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които станаха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.“

В обреда на Пепеляна Сряда, християните се поканват към олтара за възлагане на пепелта. Пасторът нанася на челото на всеки един пепелен кръст с думите: „Понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3: 19) Тези думи, са казани от Бога на Адам и Ева след като те съгрешиха, вкусвайки от забранения плод. В тези думи нашите прародители подразбирали горчивия плод на техния грях, а именно – смъртта. В контекста на пепеленето в Пепеляна Сряда, те напомнят на всеки изповядващ се за неговата греховност и смърт и също за необходимостта от покаяние и възстановяване на отношенията с Бога, докато все още има време за това.  Кръста напомня на всеки за благата вест- че чрез Иисус Христос разпнатия ние получаваме прошка на всичките си грехове, на всяка вина и на всяко възмездие за греха.

Много християни не изтриват кръста от челото си през целия ден, не от лицемерие (в смисъла на Матей 6: 16- 18), но като свидетелство на това, че всички хора се явяват грешници и се нуждаят от покаяние, о че чрез Иисус Христос, и във вярата в Него на нас ни се прощават всички грехове.

Пепеляна сряда, както и Великия Пост, не се споменават в Писанията и съблюдаването им не е заповядано от Бога. Християнинът е свободен, както съблюдава този ден, така и да не го.

Несъмнено е че пепеленето както и другите подобни обреди е безсмислено, дори и лицемерно, ако не е свързано със искрено покаяние и промяна на начина на живот. Въпреки това, имайки в предвид казаното, обреда Пепеляна сряда настоятелно се препоръчва на християните като забележителна възможност за покаяние и духовно обновление в изповедта и прошката на греховете.

Автор: Д-р Ричард Бучер

Превод: П-р Р. Радков

 

Share

ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

transz

Молитва на деня

Господи Боже, преди страданието и смъртта на Твоя Син, Ти си разкрил славата му на светата планина. Позволи на нас, които носим Неговия кръст на земята да видим чрез вяра светлината на небесната Му слава, и така да се преобразим в подобието Му. В името на  Иисус Христос, Твоя Син, нашия Господ, Който живее и владее с Тебе и Светия Дух, един Бог сега и завинаги. Амин.

Изход 24:12,15-18

Тогава Господ каза на Мойсей: „Възкачи се при Мене на планината и стой там; ще ти дам каменните плочи, закона и заповедите, които съм написал за тяхна поука.“15 Мойсей се изкачи на тази планина и облак покри планината. 16 А славата на Господа осени планината Синай; и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден Господ извика към Мойсей изсред облака. 17 А славата на Господа на върха на планината се виждаше в очите на израилтяните като поглъщащ огън. 18 Мойсей влезе всред облака и се изкачи на планината; и стоя Мойсей на планината четиридесет дена и четиридесет нощи.

2 Петър 1:1-16

1 Симон Петър, слуга и апостол на Иисус Христос, до онези, на които беше отредено да получат същата скъпоценна вяра, както и ние, поради справедливостта на нашия Бог и Спасител Иисус Христос. 2 Благодат и мир да ви изпълват чрез познание за Бога и Иисус Христос, нашия Господ. 3 Неговата божествена сила ни е дарила всичко, потребно за живот и благочестие, чрез познанието за Онзи, Който ни е призовал със Своята слава и съвършенство. 4 По този начин са ни дарени скъпоценни и възвишени обещания, за да избегнете пагубните желания на този свят и да станете чрез тях съпричастни на божествената природа. 5 Тъкмо затова положете всички усилия да прибавите към вярата си добродетел, към добродетелта – познание, 6 към познанието – въздържание, към въздържанието – търпение, към търпението – благочестие, 7 към благочестието – братски чувства, към братските чувства – любов. 8 Защото, ако притежавате тези добродетели и се усъвършенствате в тях, те няма да ви оставят бездейни и безплодни в познанието ви за нашия Господ Иисус Христос. 9 А у когото от вас ги няма, той е сляп, късоглед и е забравил, че се е очистил от предишните си грехове. 10 Затова, братя, старайте се още повече да утвърдите вашето призоваване и избиране. Ако вършите това, никога няма да сгрешите 11 и тъкмо така ще получите пълно право да влезете във вечното царство на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. 12 Заради това ще имам грижата винаги да ви напомням тези неща, макар вие да ги знаете и да стоите твърдо в истината, която приехте. 13 Смятам също за справедливо, докато съм в това телесно убежище, да ви държа будни чрез моето напомняне, 14 защото знам, че скоро ще напусна своето убежище, както и нашият Господ Иисус Христос ми откри. 15 Ще се постарая обаче вие и след моята смърт винаги да пазите тези неща в паметта си. 16 Защото ние ви известихме силата и пришествието на нашия Господ Иисус Христос, не като следвахме хитри измислици, а понеже сме очевидци на Неговото величие. 17 Той получи от Бог Отец чест и слава, когато от величествената слава към Него дойде такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, върху Когото е Моето благоволение.“ 18 И този глас ние чухме да говори от небесата, когато бяхме с Него на светата планина. 19 Така словото на пророците стана по-достоверно за нас и вие добре правите, че гледате на него като на светилник, който свети на тъмно място, докато денят настъпи и зорницата изгрее в сърцата ви. 20 Но преди всичко трябва да знаете, че никой сам не е способен да тълкува пророчествата в Писанието, 21 защото никога пророчество не е било изречено по човешка воля, но светите Божии хора са говорили, просветявани от Светия Дух.

Стих на деня

„От облака се чу глас, който възвестяваше: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте.” Алилуя!

Марк 9:7б

 Матей 17:1-9

1 А шест дена по-късно Иисус взе със Себе Си Петър, Яков и брат му Йоан и ги изведе насаме на една висока планина. 2 И се преобрази пред тях – лицето Му засия като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. 3 И ето явиха им се Мойсей и Илия, които разговаряха с Него. 4 Тогава Петър се обърна към Иисус и рече: „Господи, добре е да бъдем тука. Ако искаш, да направим три сенника – един за Тебе, за Мойсей един и един за Илия.“ 5 Докато Той още говореше, светъл облак ги засени. И от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син, у Когото е Моето благоволение. Него слушайте!“ 6 Като чуха това, учениците паднаха по очи и много се уплашиха. 7 А Иисус се приближи, докосна ги и рече: „Станете и не се бойте!“ 8 Тогава те вдигнаха очи и не видяха никого освен Иисус. 9 И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда: „Не казвайте на никого за това видение, докато Синът човешки не възкръсне от мъртвите.“

Share

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

bydni-vecher-i-rojdestvo-hristovo-720x340Драги приятели, празничното Рождественско богослужение на 25 декември /неделя/ (утре) ще бъде от 10.00 часа. Заповядайте да се поклоним на Спасителя!
 
Еванглелска Лютеранска Църква „Христос Спасител“
бул. Сливница 181А /Цирков площадка/
Share

ДЕН НА РЕФОРМАЦИЯТА

Sale           

   Молитва на деня

Всемилостиви Господи, наше прибежище и сила наша, излей Своя Свят Дух над своите верни. Нека твърдо се държат о Твоето Слово, предпазвай ги и ги утешавай във всички изкушения, защитавай ги от всички врагове и дай на Своята Църква спасителен покой; чрез Христос Исус,  Твоя Син, нашия Господ, Който живее и владее с Теб и Светия Дух, един Бог сега и завинаги. Амин.

 Еремия 31:31-34

 Ето, идват дни, казва Господ,  когато ще сключа с израилевия дом и с юдовия дом нов завет; 32 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. 33 Но ето завета, който ще сключа в израилевия дом след онези дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ; 34 и няма вече да учат всеки ближния си и всеки брат си и да казват: ‘Познайте Господа’; защото те всички ще Ме познават — от най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече.

 Римляни 3:19-28

 А знаем, че каквото казва законът, казва го на онези, които са под закона; за да се затворят устата на всички и целият свят да бъде доведен на съд пред Бога. 20 Защото нито един човек няма да се оправдае пред Него чрез делата на закона, понеже чрез закона става само познаването на греха. 21 Но сега отделно от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците, 22 т.е. Божието оправдание чрез вяра в Исус Христос, за всички (и на всички), които вярват; защото няма разлика, 23 защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава, 24 но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Исус. 25 Него Бог постави за омилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра; за да покаже Своята правда в прощението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, 26 за да покаже Своята правда в настоящото време – че Той е справедлив и че оправдава този, който вярва в Исус. 27 Тогава къде е хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? Чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата. 28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата по закона.

 Стих на деня

 Алилуя! „Ако пребъдвате в словото Ми, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“  Алилуя!

Йоан 8:31,32

Иван 8:31-36

Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в словото Ми, наистина сте Мои ученици; 32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“ 33 Отговориха Му: „Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били роби на никого; как казваш Ти: ‘Ще станете свободни’?“ 34 Исус им отговори: „Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, е роб на греха. 35 А робът не остава вечно в дома; синът остава вечно. 36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

Share

31 ОКТОМВРИ ДЕН НА РЕФОРМАЦИЯТА

6a00e554ba603388340162fbf4760e970d

РЕФОРМАЦИЯТА

 Причини

Реакция на извращенията в църковния живот За корумпираната църковна структура и продажбата на църковни постове. Постовете са се запазвали. Разпространена практика на родствени назначения на всички нива в църковната структура. Извънбрачният син на епископа на Йорк, бивайки още малко момче става архиепископ на Уелс, архидякона на Йорк и Ричмънд имал две длъжности на пастор и шест енории. Във Франция е известен случая с Антоан Дюпре, който макар титулуван архиепископ на Сена, за първи път се озовал в тамошната катедрала едва по случай смъртта си. По думите на проповедника Йохан Хейлер фон Кайзерсбег, свещениците са станали ловци на енории, а не на души.

За богатството на Църквата

Смята се, че църквата е владеела 1/3 от цялата недвижимост в тогавашна Европа посредством официалната афера наречена “отчуждение в полза на църквата”, имуществото се владеело от служителите на Църквата.

  1. Отклонения в учението

За индулгенциите

Един от догматите на Римската Църква се явява учението за чистилището, т.е. мястото където пребивават душите, които не са явни грешници, но и към праведниците не се числят. Мъките, които те търпят в чистилището, ги очистват и позволяват да се преселят в рая. За избавление от мъките в чистилището било необходимо да се извършат някои неща тук на земята. Именно затова църквата налага на каещите се грешници сурови епитимии /църковни наказания/. Изтърпените на земята наказания допринасят за съкращаване на срока на престой в чистилището или въобще да се избегне гостуването там. В 14 век се появило и учение, което съществено облекчавало участта на каещия се човечец. Става реч за това, че Христос и светиите в своя живот са направили толкова добри дела, толкова много, че даже превишават в пъти дела на грешните постъпки. В резултат на, което се образувал определен запас, наречен „съкровищница на заслуги”. С излишъка от благодат можело да се погасяват греховните деяния на други хора. И ако каещият искал да получи освобождение от мъките в чистилището, то срещу съответстващ вноска, е можел да получи погасяване на своите грехове, което било удостоверявано с нарочна грамота. Именно тя се е наричала индулгенция.

Някои особеност на общественото съзнание

Великите структурни еталони с времето губят влиянието си върху човека и се заменят с други. За растящата религиозност на обществото в следствие на войните с турците и чумната епидемии (разраства се ролята на светините и рел. предмети- молитвени броеници, кръстове, свещи. Колекцията Фридрих Мъдрия в Саксония съдържала 5000 реликви слама от Витлеемската пещера, частица от кръста Господен, палец от Света Анна, частица от трънения венец, и косъм от косата на Свети Йоан Кръстител)

ХОД НА РЕФОРМАЦИЯТА

Началото

Против продажбата на индулгенции

Лютеровата реформация започва с изказването против продажбата на индулгенции. В 1505 г. папа Юлий II се обръща към християнския свят с искане за парично пожертвование за строителството на катедралата Свети Петър. За тази цел по всички християнски земи , които са били във властта на папата са изпратени търговци на индулгенции и ето през април 1517 година в Магдебург се появява папския подкомисар Йохан Тетцел. Много членове на витенбергската община са се тълпили на опашка за индулгенции. Тетцел си е имал своя таксова система, 7 дуката за просто убийство, 10 за убийство на родителите, 9 за светотатство. Лутер се опитал да убеди епископите да се намесят. Когато те нищо не предприели той написва 95-те Тезиса относно индулгенциите и ги праща на архиепископа Бранденбург, и ги закача на врата на витенбергската църква. Лутер бил поразен от бързината с която са били разпространени из цяло Немско. Били въпрос на обсъждане навсякъде и от всички и от духовници и от миряни. Особено от миряните, тъй като в Тезисите Лутер изразил настроението , което царяло из Германия. Тази популярност никак не зарадвала Лутер по- скоро бил изплашен от последствията от своето изявление. Същностa на творбите му от това време

„Свещеното Писание не изисква от грешника нищо освен сърдечно разкаяние, и решителност да носи кръста си. Ако Бог предвижда наказания за провинилия се, то нито един човек в това число и папата не може да ги отмени. Няма никаква „съкровищница на заслуги” т.е. нито един праведник не могъл да изпълни съвършено всички заповеди, а още повече и да ги преизпълни. Това е посилно само за Христос, но за това може да съди само Бог Отец. И само на Него, а не на Църквата, е дадено да се разпорежда с това.”

Вормският Райхстаг

В настъпващото объркване, в умовете на хуманистите възниква замисъла за свикване на арбитражен съд за Лутер и папата. За тази цел използват райхстага във Вормс. Император Карл V се съгласява да изслуша Лутер и да реши делото справедливо. На 18 април 1526 г. около 6 часа вечерта въвеждат бледия и вътрешно треперещ августински монах (Лутер) в препълнената с хора и осветена с факли епископска зала. Там той трябва да даде пред императора, князете, участниците заседанието и пред епископите- силните на този свят отчет за чуждата за тях вяра. Това съдебно дело едва ли претендира за справедливост, и затова той трябва да се отрече публично или както Лутер се изразява да се „отпее” тоест да пропее нова песен. Ден преди това са го питали признава ли се за автор на изложените пред него книги и желае ли да се отрече от тях и да ги опровергае. За всеобщо изумление Лутер иска отстъпка от 24 часа за обмисляне на своя отговор. И ето времето изтекло. Навън огромната тълпа реве. Вътре напрежението е непоносимо. Всички чакат отговора му. Лутер говори с чист ясен глас на немски и латински 10 минути, признавайки своите книги и верността си към Божието Слово. Когато представител на императора поискал след това прост отговор, потвърждение или отричане, Лутер казва: „„Аз мога да изтърпя всичко: папата, князете, даже властта на църквата и ще извърша всичко, което трябва, само от Свещеното Писание не искам, а и не мога да отстъпя, от него аз не мога да пожертвам нищо, защото то не принадлежи на мен, а на нашия Господ Бог. Тогава маркграфът произнася: „Господин доктор, ако правилно съм ви разбрал, вие не искате да отстъпите от Свещеното Писание?” „Да, на това аз стоя!”” Саксонския монах не убедил двадесет и една годишния Карл V. „Той няма да ме направи еретик!”- завява той. Лутер напуска залата под одобрителния ропот на немските войници и виковете на испанските кавалеристи: „В огъня!” Според някои очевидци Лутер напуснал залата с вдигната над главата ръка, подобно на победител в състезание и викал: „Направих го!” Но това, което той смятал за край, било само началото.

Вормският едикт

Като по чудо Лутер напуска Вормс жив. По пътя бил похитен по разпореждане на Фридрих Мъдрия и отведен в замъка Вартбург около Айзенах. Князът наредил да бъде укрит, и да не му се казва къде е се намира. Затова когато го питали: „Къде е Лутер?” Фридрих с чиста съвест отговарял, че не знае.  На 12 май е приет „Вормския Едикт”, който определил учението на Лутер за ерес и дал следните предписания: „да несе дава храна на горепосочения Лутер, нито храна, нито питие, нито лекарство… неговите съмишленици, покровители, привърженици и последователи, също така по волята императора трябвало да бъдат арестувани и лишени от имущество”. Също така било заповядано „съчиненията на Мартин Лутер нито да се продават нито да се купуват, да не се държат в домовете, нито да се преписват, нито да се печатат и да не се позволява на други да ги препечатват” Вормския едикт станал камъка ю, който империята сложила в ръката на немската Реформация. Германия саботирала изпълнението на този документ.

Райхстагът в Аугсбург неговите последствия.

Протестантите

Като цяло в продължение на десетилетия след райхстага във Вормс, лютеранството набирало сили, обхващайки нови територии и градове. До ново решение по този въпрос всяка област трябвало да постъпва съгласно собственото разбиране на дълга си пред Бога и императора. Но когато през 1529 година в Шпайер император Карл V поискал анулиране на решението от 1526 г., оставящо лютеранския въпрос в ръцете на областите, то евангелските земи, Курфюрството Саксония, Бранденбург, Хесен, Анхалт и 14 свободни императорски града начело със Страсбург станали „протестиращи” земи, от където и идва названието протестанти.

Аугсбургският Райхстаг 1530 г.

Лутер не могъл да присъства на този райхстаг поради отлъчването му от Църквата. Меланхтон състави Аугсбургското изповедание, което и до ден днешен се явява официално изповедание на нашата Църква. Междувременно императора на среща с католическото мнозинство в райхстага заявява, че няма да дискутира с протестантите, но ще иска от тях признаване на неговите решения. Ако не искат ще се прибегне към сила. Дългите преговори между двете партии не постигат успех. Аугсбургското изповедание било отхвърлени, императора потвърдил Вормския едикт, протестантите напускат райхстага.

В продължение на годините лютеранството се разпространило и утвърдило окончателно в Северна и Средна Германия, Скандинавието и Исландия, Прибалтика и Финландия, има силни огнища в Южна Германия и прониква в Австрия, Словения и Северна Италия, в някои страни на Централна Европа, а от 1994 година и у нас в България.

Share

23- та неделя след Педсесетница

The Sermon on the Mount Carl Bloch, 1890

Молитва на деня

Господи, наше прибежище и сила наша, смили се над Своята Църква, когато застава в молитва пред Тебе. Отговори ни не със съда на нашия грях, а с мира на Твоето опрощение; чрез Исус Христос, Твоя Син, нашия Господ, който живее и владее с Теб и Светия Дух, един Бог сега и завинаги. Амин.

 Второзаконие 10:12-22

А сега, Израилю, какво иска от тебе Господ, твоят Бог, освен да се боиш от Господа, твоя Бог, да ходиш във всичките Му пътища, да Го обичаш и да служиш на Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, 13 за да пазиш заповедите на Господа и законите Му, които днес ти заповядвам за твое добро? 14 Ето, небето на небесата, земята и всичко, което е на нея, принадлежи на Господа, твоя Бог, 15 обаче само бащите ти предпочете Господ и ги възлюби, и избра вас, тяхното потомството, измежду всички племена, както виждате днес. 16 И така, обрежете краекожието на сърцето си и не бъдете вече твърдоглави. 17 Защото Господ, вашият Бог, е Бог на боговете и Господ на господарите, великият, мощният и страшният Бог, Който не гледа на лице, нито приема дар; 18 Който отдава правото на сирачето и вдовицата и обича чужденеца, като му дава храна и облекло. 19 И така, обичайте чужденеца, защото и вие сте били чужденци в египетската земя. 20 От Господа, твоя Бог, да се боиш, на Него да служиш, към Него да бъдеш привързан и в Неговото име да се заклеваш. 21 С Него трябва да се хвалиш и Той е твоят Бог, Който извърши за тебе тези велики и страшни дела, които очите ти видяха. 22 Бащите ти слязоха в Египет, на брой седемдесет души; а сега Господ, твоят Бог, те направи многоброен като звездите на небето.

Псалом 119Б

Паство: Господи, Ти имаш думи на вечен живот.

Пастор: Господи, учи ми пътя на Твоите повеления
и аз ще го пазя докрай.
Вразуми ме и ще държа закона Ти:
и ще го пазя от все сърце.
Паство: Господи, Ти имаш думи на вечен живот.

Пастор: Направлявай ме в пътя на Твоите заповеди,
защото аз се наслаждавам в него.
Отвърни очите ми, да не гледат суета,
и съживи ме в пътищата Си.
Паство: Господи, Ти имаш думи на вечен живот.

Пастор: Потвърди словото Си към слугата Си,
който се предал на страх от Теб.
Ето, копнея за Твоите правила:
съживи ме чрез правдата Си.
Паство: Господи, Ти имаш думи на вечен живот.
Слава на Отца и Сина, и Светия Дух,
както беше в началото, и сега, и всякога,
и вовеки веков. Амин.

 2 Тимотей 4:6-8, 16-18

 Защото аз вече ставам жертва и времето на отиването ми наближи. 7 Аз се повдизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; 8 отсега нататък за мене се пази венецът на правдата, с който Господ, праведният Съдия, ще ме възнагради в онзи ден; и не само мене, но и всички, които са възлюбили Неговото явяване. 16 При първата ми защита никой не взе моята страна, а всички ме изоставиха; дано не им се счете за грях. 17 Но Господ беше с мен и ме укрепи, за да се оповести напълно посланието чрез мен и да чуят всички езичници; и аз бях избавен от лъвови уста. 18 И Господ ще ме избави от всяко зло дело и ще ме спаси и въведе в небесното Си царство, на Когото да бъде слава за вечни векове. Амин.

 Стих на деня

„И Господ ще ме избави от всяко зло дело и ще ме спаси и въведе в небесното Си царство, на Когото да бъде слава за вечни векове. Амин.“

2 Тим. 4:18

 Матей 5:21-31

 Чули сте, че е било казано на древните: ‘Не убивай’; ‘Който убие, ще бъде виновен пред съда.’ 22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си (без причина), ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си: ‘Рака’, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: ‘Бунтовни безумецо’, ще бъде виновен да отиде в огнения пъкъл. 23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, 24 остави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела и принеси дара си. 25 Разбери се с противника си по-бързо, докато си на пътя с него, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница. 26 Истина ти казвам, никак няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант.

Share

ПРОШКАТА

1346324659sh01-bb-01.jpgПРОЩЕНИЕ

Писанието

 Бог прощава греховете

 В това се състои любовта – не че ние възлюбихме Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като омилостивение за нашите грехове. (1 Иван 4:10)

Ако би забелязал беззаконията, Господи, кой, Господи, би устоял? При Теб обаче има прощение,  за да Ти се боят. (Пс. 130:3,4)

Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити; блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях. (Рим. 4:7,8)

 Християните признават греховете си

 Казах: „Ще изповядам пред Господа престъпленията си: и Ти прости вината на греха ми. (Пс. 32:5)

Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. (1 Иван 1:9)

Изповядвайте един на друг греховете си (Яков 5:16)

 Християните си прощават един на друг

 Прощавайте и ще бъдете простени. (Лука 6:37)

Тогава Петър се приближи и Му каза: „Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?“ Исус му каза: „Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем. (Матей 18:21,22)

И прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници. (Матей 6:12)

 Опростените грешници изоставят лошия път

 Търсете Господа, докато може да се намери, призовавайте Го, докато е близо. Нека нечестивият остави пътя си и неправедният — помислите си, нека се обърне към Господа и Той ще се смили над него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро. (Исая 55:6,7)

Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост. (Притчи 28:13)

 Размишление

 Разликата между рая и ада

Твърде често, когато казваме Господнята молитва, необмислено и бегло произнасяме думите: „И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжниците“. Може би е така, защото не осъзнаваме разрушителната сила на греха. Трябва да знаем, че преднамереното съгрешаване е равносилно на поемането на захаросана таблетка цианид. Захарното покритие може за момент да е приятно, но отровата ще ни убие.

Опрощението на греховете е по-важно от здравето, богатството или спокойствието. По-важно е от всичко друго, което ни е скъпо. Когато приятелите на парализиран мъж го завели при Исус, за да го излекува, Той първо казал: „Дерзай, синко, прощават ти се греховете!“ (Матей 9:2); и после го излекувал. При Исус най-важните неща идват първи. И защо прощението е толкова важно? Според Библията опрощението ни освобождава от господството на мрака и ни пренася в Царството на Божия възлюбен Син. То ни освобождава от властта на дявола и ни прави Божии люде. Преди опрощението, смъртта и ада са единствената ни перспектива, а след него се радваме на Божията благословеност. „Блажени онези, чиито беззакония са простени“ (Римляни 4:7). Разликата между рая и ада се крие в опрощението.

Божието опрощение е пълно

 Бог иска само това, което е добро за нас. Затова Той прощава греховете ни, независимо че заслужаваме наказание. Бог постъпва така, защото ни обича. Той ни обича толкова много, че изпраща сина си на земята да стане Човек и да поеме греховете ни. Исус страда вместо нас; Той умира заради нас на позорния кръст.

Когато Бог прощава, Той прощава напълно. „Ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг: ако са  румени като червено ще станат като бяла вълна“ (Исая 1:18). „И греха им няма вече помня“ (Еремия 31:34).

Бог не прощава само един грях. Това е грехът срещу Светия Дух, който включва преднамерено съгрешаване и отказ от покаяние (Матей 12:31). Нарича се грях към Светия Дух, защото представлява упорит, постоянен отказ се вслушваме в милостивата покана на Светия Дух, отказ да се покаем, въпреки че я познаваме по-добре. Това е пълно отричане на опрощението, независимо от напомнянето на Светия Дух да се покаем и повярваме и продължава до смъртта на човека. Грехът към Светия Дух не е грях поради невежество, нито поради слабост. По-скоро е незачитане на Божията милост. Докато сме живи, има време за покаяние и опрощение. Но покаянието трябва да дойде, преди да се изчерпи Божието търпение.

 Ние също трябва да прощаваме

 Ако Бог ни дарява пълно опрощение, защо не сме по- благодарни? И защо намираме за толкова трудно да прощаваме на онези, които съгрешават към нас? До голяма степен това е така, защото не оценяваме напълно собственото си опрощение. Колкото по-благодарни сме за нашето опрощение, толкова с по-голяма готовност ще прощаваме на тези, които грешат спрямо нас. „Както и Господ е простил на вас, така прощавайте и вие. И нека в сърцата ви царува Божият мир.“  (Кол. 3:13,15).

Мирът с Христос върви редом с опрощението. Когато имаме опрощение, ние сме в мир с Бога. Ще бъдем готови да простим и на нашите приятели прегрешили спрямо нас – 77 пъти, или колкото и често да съгрешават към нас.

Господ ни помага да се молим с вяра: „И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжниците“. Амин.

Share

Евреи 7:23-28

23 При това свещениците са били много на брой, защото смъртта им е пречела да продължат службата си, 24 а Той, понеже живее вечно, има свещенство, което не преминава на друг. 25 Затова и може съвършено да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях. 26 Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; 27 Който няма нужда като първосвещениците да принася всеки ден жертви първо за своите грехове, а после за греховете на народа, защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си. 28 Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които са слаби; но думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, Който е съвършен вовеки. 10-1_jesus-high-priest

Share

МАЛКИЯТ КАТЕХИЗИС

ПЪРВАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

 изтеглен файлДа нямаш други богове освен Мене!

 Какво означава това?

 Отговор: Трябва да се боим и да почитаме Бога, да Го обичаме и да Му се доверяваме повече от всичко.

Share

Молитвата която получи отговор

Той просеше сили, за да придобие много;
дадена му бе слабост, за да стане покорен.
Той просеше здраве, за да извърши велики дела;
дадена му бе немощ, за достигне най- доброто.
Той молеше за богатство, за да бъде щастлив;
дадена му бе бедност, за да стане мъдър.
Той молеше за власт, за да се наслади на почит от хората;
дадена му бе безпомощност, за усети нуждата от Бога.
Той просеше всичко , за да се наслади на живота;
даден му бе живот, за да наслади всичко.
Той не получи нищо от онова, което просеше;
ала му бе дадено повече от колкото се нуждаеше.
Той получи отговор на своите молитви.
Благословен е той сред хората.изтеглен файл

Share

ПЕПЕЛЯНА СРЯДА

ash-wednesdayПепеляна Сряда се нарича първият ден на Великия Пост, в който на челото на християнина пасторът чертае с пепел кръст, което символизира сърдечно покаяние. Каква е историята и значението на този свят за християните ден?

Пепеляна сряда, първоначално наричана dies cinerum – (пепелен ден), се споменава в най- старите копия на Служебника на папа Григорий датирани от края VIII век.

Едно от най- ранните описания на Пепеляна Сряда се намира в писанията на англо- саксонския абат Елфрик (955-1020). В „Житията на светците“ той пише: „Ние четем в книгите на Стария и Новия Завет, че хората, каещи се за греховете си са се посипвали с пепел и се обличали във вретище. Ще правим малко от това в началото на нашия Пост, посипвайки главите си с пепел в знак на това, че следва да принасяме покаяние за греховете си по време на Великия Пост.“ След това Елфрик разказва историята на човек, който отказал да дойде на църква в Пепеляна Сряда и след няколко дена загива в резултат на нещастен случай при лов на глигани. Този цитат потвърждава, (а и на нас ни е известно и от други източници), че в Средновековието по- скоро посипвали пепелта върху главата, отколкото да са я нанасяли на челото, както правим днес.

Елфрик споменава, че посипването с пепел и обличането на груби дрехи, като външен знак на разкаяние и скръб е древен обичай. Той се среща в Стария Завет няколко пъти. Възможно най- ранното упоменаване ние намираме в самия край на книгата Йов. Изобличения от Бога Йов изповядва: „затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел. (Йов 42:6) Други примери намираме във Втора книга на царете 13:19,  в Естир 4:1,3, в книгата на пророк Исаия 61:3, в Йезекиил 27:30, и в книгата Даниил 9:3. В Новия Завет Исус препраща към този обичай в Евангелието на Матей 11:21- „Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.“

В обреда на Пепеляна Сряда, християните се поканват към олтара за възлагане на пепелта. Пасторът нанася на челото на всеки един пепелен кръст с думите: „Понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:19) Тези думи, са казани от Бога на Адам и Ева след като те съгрешиха, вкусвайки от забранения плод. В тези думи нашите прародители подразбирали горчивия плод на техния грях, а именно – смъртта. В контекста на пепеленето в Пепеляна Сряда, те напомнят на всеки изповядващ се за неговата греховност и смърт и също за необходимостта от покаяние и възстановяване на отношенията с Бога, докато все още има време за това.  Кръста напомня на всеки за благата вест- че чрез Исус Христос разпнатия ние получаваме прошка на всичките си грехове, на всяка вина и на всяко възмездие за греха.

Много християни не изтриват кръста от челото си през целия ден, не от лицемерие (в смисъла на Матей 6: 16- 18), но като свидетелство на това, че всички хора се явяват грешници и се нуждаят от покаяние, о че чрез Исус Христос, и във вярата в Него на нас ни се прощават всички грехове.

Пепеляна сряда, както и Великия Пост, не се споменават в Писанията и съблюдаването им не е заповядано от Бога. Християнинът е свободен, както съблюдава този ден, така и да не го.

Несъмнено е че пепеленето както и другите подобни обреди е безсмислено, дори и лицемерно, ако не е свързано със искрено покаяние и промяна на начина на живот. Въпреки това, имайки в предвид казаното, обреда Пепеляна сряда настоятелно се препоръчва на християните като забележителна възможност за покаяние и духовно обновление в изповедта и прошката на греховете.

Автор: Д-р Ричард Бучер

Превод: П-р Р. Радков

Share

ВТОРА НЕДЕЛЯ СЛЕД БОГОЯВЛЕНИЕ

imagesМолитва на деня

Всемогъщи Боже, Ти даде Своя единороден Син да бъде светлината на света. Нека Твоите верни хора, просветени от Твоето Слово и тайнствата да отразяват сиянието на Христовата слава, така че Той да бъде познат, почитан и повярван по целият свят; чрез Иисус Христос, Твоя Син, нашия Господ, Който живее и владее с Тебе и Светия Дух, един Бог сега и завинаги. Амин.

 Исаия 62:1-5

 Няма да млъкна заради Сион и няма да се успокоя заради Йерусалим, докато справедливостта за него не стане като блясъка на слънцето и спасението му не се разпали като светило. 2 И народите ще видят твоята правда и всички царе – твоята слава. И ще се наречеш с ново име, което ще определи устата на Господа. 3 И ще бъдеш великолепен венец в ръката на Господа и царска диадема – върху дланта на своя Бог. 4 Няма вече да бъдеш наричан „изоставен“ и земята ти няма вече да бъде наричана „пустиня“, а ще се казваш „Моята радост е в него“ и земята ти – „заселена“, защото Господ ти оказа благоволение и твоята земя ще бъде заселена. 5 Както младеж се съчетава с девойка, така и синовете ти се съчетават с тебе; и както младоженецът се радва на невестата, така и твоят Бог ще се радва на тебе.

 Псалом 133- 134

 Пастор: Колко е хубаво и колко е прекрасно,

когато братя живеят в съгласие!

Защото там Господ възвести благословението

за живот за вечни времена.

Паство: Блажен е онзи народ,

който Господ си е избрал за наследство!

Пастор: Прославяйте Господа, всички служители на Господа.

Вдигнете ръцете си към светилището и прославете Господа!

Нека да те благослови Господ от Сион,

Който сътвори небето и земята.

Паство: Блажен е онзи народ,

който Господ си е избрал за наследство!

 Слава на Отца и Сина и Светия Дух,

както е било в началото, е сега, и ще бъде завинаги. Амин.

 1 Коринтяни 12:1-11

 Братя, искам да сте наясно за духовните дарби. 2 Знаете, че когато бяхте езичници, ходехте при немите идоли, сякаш ви теглеха. 3 Затова ви известявам, че никой, който говори чрез силата на Божия Дух, не казва: „Анатема на Иисус!“ И никой не може да каже: „Иисус е Господ“, освен чрез Светия Дух. 4 Има различни дарби, но един и същ е Духът, Който ги дава; 5 има различни служения, но един и същ е Господ, Който ги възлага; 6 има и различни дейности, но Бог е един и същ, а Той върши всичко у всички. 7 И на всеки един се дава да се прояви у него Духът за обща полза. 8 Защото на един чрез Духа се дава слово на мъдрост, на друг чрез същия Дух – слово на знание; 9 на един чрез същия Дух – вяра, на друг чрез същия Дух – дарби за лекуване; 10 на един – да извършва чудеса, на друг – да пророкува; на един – да различава духовете, на друг – да говори разни езици, а на друг – да ги тълкува. 11 Всичко това идва от действието на един и същи Дух, Който разпределя на всеки отделно, както си иска.

 Стих на деня

 „Ти, Израилю, си Мой служител, чрез Тебе Аз ще се прославя.“

Исаия 49:3

 Йоан 2:1-11

 На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Иисусовата майка беше там. 2 Иисус и учениците Му също бяха поканени на сватбата. 3 А когато се свърши виното, майката на Иисус Му каза: „Вино нямат.“ 4 Иисус ѝ отговори: „Не трябва да ми казваш какво да правя, жено! Моят час все още не е настъпил.“ 5 Тогава майка Му рече на прислужващите: „Направете, каквото ви каже.“ 6 Там имаше шест каменни делви, поставени за юдейско обредно измиване, които побираха по две или три мери. 7 Иисус им каза: „Напълнете делвите с вода!“ И те ги напълниха догоре. 8 След това добави: „Налейте сега и занесете на разпоредителя на празненството.“ И те му занесоха. 9 А когато разпоредителят вкуси от водата, която беше станала на вино, без да знае откъде е това вино, докато прислужващите, които бяха налели водата, знаеха, повика младоженеца 10 и му каза: „Всеки човек слага първо доброто вино и след като се понапият – по-обикновеното, а ти си запазил доброто досега.“ 11 С това чудо Иисус постави в Кана Галилейска началото на чудесата Си, прояви Своята слава и учениците Му повярваха в Него.

Share

БОГОЯВЛЕНИЕ

12508772_942936602467022_1064111546889317545_nБогоявление е празник на Християнската Църква, който ни показва славата на Иисус. Иисус е показал Своята слава като Божий Син по много начини. И един от тях е Богоявление, когато се явява пред мъдреците дошли да се поклонят пред Царя. Те му донесли скъпи дарове. Тези хора не били евреи. Те били езичници. По-голямата част от хората по света днес са езичници. За това Иисус се показва пред тебе и всички други хора като наш Бог и Спасител.
Иисус се откри като Христос, Помазаникът Божий.

Интроит

Ето, идва Владетелят на господарите,
И царството и и силата и славата са в Неговите ръце.
Пс. Боже, дай на царя Своето правосъдие
и на царския син – Своята правда. Слава на Отца и Сина и Светия Дух,
както е било в началото, е сега, и ще бъде завинаги. Амин.

Молитва на деня

Боже, на този ден Ти разкри Своя Син, на чужденците чрез водителството на звездата. Бъди милостив към нас, които призова от тъмнината, и води ни чрез светлината на Твоето Слово към радостта и славата на небесата; чрез Иисус Христос нашия Господ, който живее и владее с Тебе и Светия Дух, един Бог сега и завинаги. Амин.

Исаия 60:1-6

Вдигни се, заблести, защото дойде твоята светлина и славата на Господа изгря над тебе. 2 Ето тъмнина ще покрие земята и мрак – народите, а над тебе ще се издигне Господ и славата Му ще се яви над тебе. 3 И народите ще се насочат към твоята светлина, и царете – към блясъка на твоето изкачване. 4 Повдигни очи наоколо и виж: те всички се събират, идват при тебе; твоите синове идват отдалече и твоите дъщери са носени на ръце. 5 Тогава ще видиш и ще се развеселиш, ще трепне и ще се разшири сърцето ти, защото към тебе ще се обърне изобилието на морето, при тебе ще дойде богатството на народите. 6 Множество камили ще те покрие, млади камили от Мадиам и Ефа, всички те ще дойдат от Сава, ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата на Господа.

Псалом 72
Deus, iudieum

Пастор: Боже, дай на царя Своето правосъдие
и на царския син – Своята правда,
за да съди Твоя народ справедливо
и да раздава правосъдие за угнетените.
Паство: Нека те възхваляват, народите, Боже.

Пастор: И родовете ще се боят от Тебе,
докато има слънце, докато луната съществува.
Той ще слезе като дъжд над окосена ливада,
като дъждовни капки, напояващи земята.
Паство: Нека те възхваляват, народите, Боже.

Пастор: И всички царе ще му се поклонят
и всички народи ще му служат,
Чрез него ще бъдат благословени
всички народи и ще го славят.
Паство: Нека те възхваляват, народите, Боже.

Пастор: Славете Господа, Бог Израилев,
единствен Той прави чудеса.
Славното Му име да бъде възхвалявано завинаги
и цялата земя да се изпълва с него.
Паство: Нека те възхваляват, народите, Боже. Амин.

Ефесяни 3:2-12

Вие сте чули за разпоредбата на Божията благодат, дадена ми за вас, 3 че чрез откровение Бог ми възвести тайната, както по-горе ви писах накратко. 4 Когато четете това, можете да проумеете как съм вникнал в тайната на Христос, 5 която не беше известена на хората от предишните поколения, както сега се откри на светите Му апостоли и пророци чрез Духа. 6 Това стана, за да бъдат езичниците сънаследници, съставящи части на едно и също тяло и съпричастни на Божието обещание – чрез Иисус Христос с благовестието, 7 чрез което станах служител с благодатния дар на Бога, даден ми чрез действието на Неговата сила. 8 На мене, най-малкия от всички вярващи, беше дадена тази благодат – да благовестя на езичниците за неизследимото Христово богатство 9 и да изясня на всички в какво се състои разпоредбата на тайната, скривана от векове у Бога, Който създаде всичко чрез Иисус Христос, 10 та многообразната премъдрост на Бога сега да стане чрез Църквата известна на небесните началства и сили, 11 по предвечното определение, което Той е осъществил чрез Иисус Христос, нашия Господ, 12 благодарение на Когото имаме дръзновение с увереност да се доближаваме до Бога чрез вярата в Него. 13 Затова ви моля да не падате духом пред моите скърби за вас, които са за ваша слава.

Стих на деня

„Видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.”

Матей 2:1-12

А след като Иисус се роди във Витлеем юдейски в дните на цар Ирод, ето мъдреци от изток пристигнаха в Йерусалим и питаха: 2 „Къде е родилият се юдейски Цар, защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним?“ 3 Като чу това, цар Ирод се смути, а заедно с него цял Йерусалим. 4 Тогава той събра всички първосвещеници и книжници на народа и ги питаше: „Къде трябва да се роди Христос?“ 5 А те му казаха: „Във Витлеем юдейски, защото тъй е писано чрез пророка: 6 „И ти, Витлееме, земя на Юдея, съвсем не си най-маловажен между първенстващите градове на Юдея; защото от тебе ще произлезе Вожд, Който ще пасе Моя народ – Израил“.“ 7 Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно времето, когато се е появила звездата. 8 И като ги изпрати във Витлеем, каза: „Идете, разпитайте грижливо за Младенеца. И като Го намерите, обадете ми, за да отида и аз да Му се поклоня.“ 9 Те изслушаха царя и заминаха. И ето звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, където се намираше Младенецът. 10 Като видяха звездата, те се зарадваха твърде много. 11 И влязоха в къщата, видяха Младенеца с майка Му Мария, наведоха се до земята и Му се поклониха. След това разтвориха своите ковчежета със съкровища и Му принесоха дарове – злато, ливан и смирна. 12 И тъй като им бе указано насън да не се връщат при Ирод, те заминаха за страната си по друг път.

Share

Честито ви Рождество Христово!

„Божията благодат се яви за спасението на всички хора.“ Тит 2:11

Драги братя и сестри, приятели,

Вест като тази е била много трудна за вярване и за приемане особено в онези далечни дни преди повече от две хиляди години в една окупирана страна, разтърсвана от религиозни раздори….. и още повече в обор за добитък.

В тази вест не е лесно и да се повярва и днес когато света е разтърсван от войни, политически и религиозни раздори и безумия, обзет от духовна апатия и войнстващ материализъм. Но тя не престава да бъде истина: Божията благодат се яви. Синът Божий дошъл на земята. И Неговото присъствие расте, било то и незримо. Бог е сред нас. Даже и днес. Дори и в тези дни, месеци, години. В това Рождественско денонощие. В това е нашата надежда. Ще дойде време, когато неговата власт и велика любов ще са напълно зрими. Всяко зло всяка лъжа и несправедливост ще изчезнат. Затова ние можем да се радваме въпреки всичко, в очакване на блажената надежда, тоест да се яви славата на великия Бог и наш Спасител Иисус Христос.  (Тит 2:13)

Радвайте се винаги в името на Господа; и пак ще кажа: радвайте се. Нека вашата доброта бъде известна на всички хора. Господ е близо. Фил. 4:4,5

christmas_holyfamilyangelsЧестито Рождество Христово и благословена Нова Година!

Share

Паисий Светогорец

Хората днес, страдат понеже избягват труда. Комфортът- ето какво носи на хората болести и страдания. В нашата епоха удобствата са затъпили хората. А безгръбначието и изнежеността са донесли множество болести. Колко са се мъчили в миналото хората за да смелят пшеницата. Какъв труд е било това? Но колко сладък е бил и хляба! Лишенията много помагат на хората. Изпитвайки недостатъци, лишавайки се от нещо, хората се стават способни да познаят цената на това в което не са успели.

 

hKDqWPg-a6Y

Share

От 29 Ноември Църквата влиза в периода на очакване на Рождество- Адвент

АДВЕНТЕН ВЕНЕЦ

12304482_10208056365907263_5772733270071960860_oАдвентният венец- това е венец с четири свещи, обикновено 3 лилави и една червена или розова и една голяма бяла.

 Първата свещ се нарича- Свещ на Пророчествата. Тя символизира старозаветните пророчества за идването на Спасителя. Ние празнува изпълнението на пророчествата в идването на Спасителя на земята като Младенец, Неговото идване в нашите сърца чрез вяра в Божието Слово, и Неговото Пришествие в слава за да съди всички хора.

 

Втората свещ на Адвента се нарича- Витлеемска свещ. Тя представлява идването на Иисус на земята, синът Божий, роденият от дева Мария. Това е символ на приготовлението за идването на Христос Младенеца.

Третата свещ на Адвента се нарича- Свещ на Пастирите. Тя означава идването на Спасителя в сърцата ни чрез вяра в Неговото свято Слово. Така като пастирите са видели Спасителя със собствените си очи и са повярвали, така и ние Го виждаме с очите на вярата. Тя също така символизира и това как ние подобно на пастирите споделяме своята вяра разказвайки за нея на останалите..

Четвъртата свещ на Адвента- това е Ангелската свещ. Тя означава Пришествието на Спасителя в слава със всички Ангели, за да приведат със себе си всички вярващи в небесата.

 

Голямата бяла свещ- това е Свещта на Христос, изпълнението на старозаветните пророчества за раждането на Христос Иисус, Спасителя на света.

 

Share

Днес църквата празнува Христос Цар

12191840_10153722985937937_2438614181762249374_nИнтроит- Христос Цар

Псалом 45

Р. Твоето име, вечно ще прославям!

От сърцето ми извира блага дума.

Моята песен е за царя.

Ти си по-прекрасен от синовете на човека,

благост се излива от Твоята уста.

Р. Твоето име, вечно ще прославям!

Силни, препаши меча Си на Своето бедро!

Препаши се със Своята слава и със Своето величие!

И в Своето величие язди победоносно.

И Твоята десница ще Те води към величествени дела.

Р. Твоето име, вечно ще прославям!

Престолът Ти, Боже, е вечен

и жезълът на правдата е жезъл на Твоето царство.

Ти обикна правдата и намрази беззаконието.

Затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост.

Р. Твоето име, вечно ще прославям!

Слава на Отца и Сина и Светия Дух,

както е било в началото, е сега,

и ще бъде завинаги. Амин.

Share

31 ОКТОМВРИ ДЕН НА РЕФОРМАЦИЯТА

imagesРЕФОРМАЦИЯТА

 Причини

  1. Реакция на извращенията в църковния живот

За корумпираната църковна структура и продажбата на църковни постове.

Постовете са се запазвали. Разпространена практика на родствени назначения на всички нива в църковната структура. Извънбрачният син на епископа на Йорк, бивайки още малко момче става архиепископ на Уелс, архидякона на Йорк и Ричмънд имал две длъжности на пастор и шест енории. Във Франция е известен случая с Антоан Дюпре, който макар титулуван архиепископ на Сена, за първи път се озовал в тамошната катедрала едва по случай смъртта си. По думите на проповедника Йохан Хейлер фон Кайзерсбег, свещениците са станали ловци на енории, а не на души.

 За богатството на Църквата

 Смята се, че църквата е владеела 1/3 от цялата недвижимост в тогавашна Европа посредством официалната афера наречена “отчуждение в полза на църквата”, имуществото се владеело от служителите на Църквата.

  1. Отклонения в учението

 За индулгенциите

 Един от догматите на Римската Църква се явява учението за чистилището, т.е. мястото където пребивават душите, които не са явни грешници, но и към праведниците не се числят. Мъките, които те търпят в чистилището, ги очистват и позволяват да се преселят в рая. За избавление от мъките в чистилището било необходимо да се извършат някои неща тук на земята. Именно затова църквата налага на каещите се грешници сурови епитимии /църковни наказания/. Изтърпените на земята наказания допринасят за съкращаване на срока на престой в чистилището или въобще да се избегне гостуването там. В 14 век се появило и учение, което съществено облекчавало участта на каещия се човечец. Става реч за това, че Христос и светиите в своя живот са направили толкова добри дела, толкова много, че даже превишават в пъти дела на грешните постъпки. В резултат на, което се образувал определен запас, наречен „съкровищница на заслуги”. С излишъка от благодат можело да се погасяват греховните деяния на други хора. И ако каещият искал да получи освобождение от мъките в чистилището, то срещу съответстващ вноска, е можел да получи погасяване на своите грехове, което било удостоверявано с нарочна грамота. Именно тя се е наричала индулгенция.

 3. Някои особеност на общественото съзнание

Великите структурни еталони с времето губят влиянието си върху човека и се заменят с други

За растящата религиозност на обществото в следствие на войните с турците и чумната епидемии (разраства се ролята на светините и рел. предмети- молитвени броеници, кръстове, свещи. Колекцията Фридрих Мъдрия в Саксония съдържала 5000 реликви слама от Витлеемската пещера, частица от кръста Господен, палец от Света Анна, частица от трънения венец, и косъм от косата на Свети Йоан Кръстител)

 ХОД НА РЕФОРМАЦИЯТА

 Началото

 Против продажбата на индулгенции

Лютеровата реформация започва с изказването против продажбата на индулгенции. В 1505 г. папа Юлий II се обръща към християнския свят с искане за парично пожертвование за строителството на катедралата Свети Петър. За тази цел по всички християнски земи , които са били във властта на папата са изпратени търговци на индулгенции и ето през април 1517 година в Магдебург се появява папския подкомисар Йохан Тетцел. Много членове на витенбергската община са се тълпили на опашка за индулгенции. Тетцел си е имал своя таксова система, 7 дуката за просто убийство, 10 за убийство на на родителите, 9 за светотатство. Лутер се опитал да убеди епископите да се намесят. Когато те нищо не предприели той написва 95-те Тезиса относно индулгенциите и ги праща на архиепископа Бранденбург, и ги закача на врата на витенбергската църква. Лутер бил поразен от бързината с която са били разпространени из цяло Немско. Били въпрос на обсъждане навсякъде и от всички и от духовници и от миряни. Особено от миряните, тъй като в Тезисите Лутер изразил настроението , което царяло из Германия. Тази популярност никак не зарадвала Лутер по- скоро бил изплашен от последствията от своето изявление.

Същностa на творбите му от това време

„Свещеното Писание не изисква от грешника нищо освен сърдечно разкаяние, и решителност да носи кръста си. Ако Бог предвижда наказания за провинилия се, то нито един човек в това число и папата не може да ги отмени. Няма никаква „съкровищница на заслуги” т.е. нито един праведник не могъл да изпълни съвършено всички заповеди, а още повече и да ги преизпълни. Това е посилно само за Христос, но за това може да съди само Бог Отец. И само на Него, а не на Църквата, е дадено да се разпорежда с това.”

Вормският Райхстаг

В настъпващото объркване, в умовете на хуманистите възниква замисъла за свикване на арбитражен съд за Лутер и папата. За тази цел използват райхстага във Вормс. Император Карл V се съгласява да изслуша Лутер и да реши делото справедливо. На 18 април 1526 г. около 6 часа вечерта въвеждат бледия и вътрешно треперещ августински монах (Лутер) в препълнената с хора и осветена с факли епископска зала. Там той трябва да даде пред императора, князете, участниците заседанието и пред епископите- силните на този свят отчет за чуждата за тях вяра. Това съдебно дело едва ли претендира за справедливост, и затова той трябва да се отрече публично или както Лутер се изразява да се „отпее” тоест да пропее нова песен. Ден преди това са го питали признава ли се за автор на изложените пред него книги и желае ли да се отрече от тях и да ги опровергае. За всеобщо изумление Лутер иска отстъпка от 24 часа за обмисляне на своя отговор. И ето времето изтекло. Навън огромната тълпа реве. Вътре напрежението е непоносимо. Всички чакат отговора му. Лутер говори с чист ясен глас на немски и латински 10 минути, признавайки своите книги и верността си към Божието Слово. Когато представител на императора поискал след това прост отговор, потвърждение или отричане, Лутер казва: „„Аз мога да изтърпя всичко: папата, князете, даже властта на църквата и ще извърша всичко, което трябва, само от Свещеното Писание не искам, а и не мога да отстъпя, от него аз не мога да пожертвам нищо, защото то не принадлежи на мен, а на нашия Господ Бог. Тогава маркграфът произнася: „Господин доктор, ако правилно съм ви разбрал, вие не искате да отстъпите от Свещеното Писание?” „Да, на това аз стоя!””

Саксонския монах не убедил двадесет и една годишния Карл V. „Той няма да ме направи еретик!”- завява той.

Лутер напуска залата под одобрителния ропот на немските войници и виковете на испанските кавалеристи: „В огъня!” Според някои очевидци Лутер напуснал залата с вдигната над главата ръка, подобно на победител в състезание и викал: „Направих го!” Но това, което той смятал за край, било само началото.

 Вормският едикт

Като по чудо Лутер напуска Вормс жив. По пътя бил похитен по разпореждане на Фридрих Мъдрия и отведен в замъка Вартбург около Айзенах. Князът наредил да бъде укрит, и да не му се казва къде е се намира. Затова когато го питали: „Къде е Лутер?” Фридрих с чиста съвест отговарял, че не знае.

На 12 май е приет „Вормския Едикт”, който определил учението на Лутер за ерес и дал следните предписания: „да несе дава храна на горепосочения Лутер, нито храна, нито питие, нито лекарство… неговите съмишленици, покровители, привърженици и последователи, също така по волята императора трябвало да бъдат арестувани и лишени от имущество”. Също така било заповядано „съчиненията на Мартин Лутер нито да се продават нито да се купуват, да не се държат в домовете, нито да се преписват, нито да се печатат и да не се позволява на други да ги препечатват” Вормския едикт станал камъка ю, който империята сложила в ръката на немската Реформация. Германия саботирала изпълнението на този документ.

Райхстагът в Аугсбург неговите последствия.

Протестантите

Като цяло в продължение на десетилетия след райхстага във Вормс, лютеранството набирало сили, обхващайки нови територии и градове. До ново решение по този въпрос всяка област трябвало да постъпва съгласно собственото разбиране на дълга си пред Бога и императора. Но когато през 1529 година в Шпайер император Карл V поискал анулиране на решението от 1526 г., оставящо лютеранския въпрос в ръцете на областите, то евангелските земи, Курфюрството Саксония, Бранденбург, Хесен, Анхалт и 14 свободни императорски града начело със Страсбург станали „протестиращи” земи, от където и идва названието протестанти.

Аугсбургският Райхстаг 1530 г.

Лутер не могъл да присъства на този райхстаг поради отлъчването му от Църквата. Меланхтон състави Аугсбургското изповедание, което и до ден днешен се явява официално изповедание на нашата Църква. Междувременно императора на среща с католическото мнозинство в райхстага заявява, че няма да дискутира с протестантите, но ще иска от тях признаване на неговите решения. Ако не искат ще се прибегне към сила. Дългите преговори между двете партии не постигат успех. Аугсбургското изповедание било отхвърлени, императора потвърдил Вормския едикт, протестантите напускат райхстага.

В продължение на годините лютеранството се разпространило и утвърдило окончателно в Северна и Средна Германия, Скандинавието и Исландия, Прибалтика и Финландия, има силни огнища в Южна Германия и прониква в Австрия, Словения и Северна Италия, в някои страни на Централна Европа, а от 1994 година и у нас в България.

Share

Благодарете!

BOU202915

Share

ДЕН НА АРХАНГЕЛ МИХАИЛ И ВСИЧКИ АНГЕЛИ -ДЕНЬ АРХАНГЕЛА МИХАИЛА И ВСЕХ АНГЕЛОВ

ДЕН НА АРХАНГЕЛ МИХАИЛ И ВСИЧКИ АНГЕЛИ

 От ранните времена на съществуването на християнската Църква 29 септември се явява Ден на Архангел Михаил. Започвайки с Архангелов ден ние се приближаваме към края на църковната година. За това че всичко земно е тленно, ни напомня и есенното равноденствие, което се пада близо около този ден. Архангел Михаил е един от главните ангели, който ведно със своето войнство водят небесна битка срещу с дракона, т.е. сатана, който клеветеше хората пред Бога (Откр. 12) В резултат драконът е свален от небесата на земята. Битката на Михаил е битка за Божието господство. В превод от староеврейски името му значи- „Кой е като Бог“.

ДЕНЬ АРХАНГЕЛА МИХАИЛА И ВСЕХ АНГЕЛОВ

 С ранних времен существования Церкви 29 сентября является Днем Архангела Михаила. Начиная с Михайлова дня, мы приближаемся к концу церковного года. О том, что все земное тленно, дает понять и осеннее равноденствие, выпадающее на этот день осени. Архангел Михаил – один из главных ангелов. Он и его воины ведут небесную битву с драконом, т.е. сатаной, который клевещет Богу на людей (Откр. 12). В результате дракон свержен с небес на землю. Битва Михаила – это битва за господство Божье. В переводе с древнееврейского его имя означает: „Кто как Бог“.

 medium-20131108-ZUADMAVJKIF-1383891166

И настана война на небето: Михаил и ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, 8 но не устояха и нямаха вече място на небето. 9 И беше повален големият змей, древната змия, наречена дявол и Сатана, който съблазнява цялата вселена. Той беше повален на земята, а заедно с него бяха повалени и ангелите му. 10 И чух висок глас да говори на небето: „Сега настъпиха спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Помазаник, понеже е повален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем. 11 Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото, за което свидетелстваха, и не милееха за живота си, но бяха готови да умрат. 12 Затова ликувайте, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко на вас, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голяма ярост, понеже знае, че му остава малко време.“ Откровение 12: 7- 12

 На небе же произошла война: архангел Михаил и ангелы его теснили дракона, а он со своими ангелами яростно сопротивлялся. 8 Но не устоял дракон с ангелами своими и не осталось для них более места на небе. 9 Повержен был великий дракон, древний змей, называемый «дьяволом» и «сатаной», обманывавший всю вселенную. Повержен он был и сброшен на землю вместе с ангелами своими. 10 Тогда услышал я громкий голос с неба. Он возвестил: «Вот и одержана Богом нашим победа, явлено могущество Царства Его, и утверждена власть Его Помазанника, ибо низвержен обвинитель братьев наших, тот, кто день и ночь обвинял их перед Богом нашим. 11Они победили его кровью Агнца и словом свидетельства своего, даже жизнью своей готовы были поступиться они, не страшась и смерти самой. 12 Ликуйте же, небеса и все на них живущие! Но горе тебе, земля, и тебе, море, потому что сошел к вам дьявол, в великой ярости сошел он, ибо знает, что мало уже осталось у него времени». Откровение 12: 7- 12

Share

Псалом 130: 7, 8 Psalm130: 7, 8

Hope-2-570x3791

Share

Вяра и добро

11954656_1102082856471987_906580160011692646_nВеднъж хванали се за вярата в Христос, чрез Когото вие сте станали праведни,  следва да отидете и да обичате и своя ближен. Следва да призовавате Бога, да Му благодарите, да Го проповядвате, да изповядвате вярата си в Него. Да правите добро на своя ближен и да му служите. Да изпълнявате своите задължения. Ето това са наистина добри дела, които произлизат от тази вяра и радости , които се пораждат в сърцето,  понеже имаме прощение на греховете си даром, чрез Христос.

Мартин Лутер

Share

Дяволът седи в засада

Z0874qEWdXYНие знаем, че дяволът седи в засада причаквайки особено нас хората, имащи Словото, тъй като той вече е подчинил останалите пленници на волята си. Сега възнамерява да ни отнеме Свободата в Духа или поне да я превърне в разюзданост. Затова подражавайки на Павловия пример, ние усърдно и загрижено поучаваме и увещаваме своите сподвижници да не мислят, че свободата в Духа, получена от скъпоценната кръстна смърт на Христос, е дадена за… „прикритие на злото“ (1 Петр. 2: 16) , но за това, да си служим един на друг с любов.

Мартин Лутер

Share